Аз ли? Ех... Като малък мечтаех да ям портокали. Ама без да спра. Да се пукна. Щото може би нямаше. Или само по нова година. Шоколад много обичах да ям също,та си мечтаех да вляза в един магазин без да ме види някой и се наям с шоколад Крава. Да! Дори веднъж откраднах едно левче желязно за да си купя крава - 70 ст. струваше. Мечтаех да имам свой дом и кола. Това беше върха в моите мечти. Да!
Сега, сега имам всичко. Но не съм щастлив. Явно малкия принц е дяволски прав. А аз мислех, приказка.Истинските неща наистина да невидими за окото.
Но тъй като миси зададе прям въпрос бих искал все пак да отговоря.
За какво мечтая ли? Да не виждам сънародниците ми гладни, болни, нещастни, загубили надежда, че щом господ ги е създал не ги е оставил да се лутат слепи в лабиринта наречен живот. Мечтая да се обичаме повече, защото знам, че е възможно. И няма да се уморя твърдейки, че ние сме жилаво племе. Няма.

Magister bibendi