ето те най-после....

добре дошла и ... ти пожелавам ... да използваш .. Моя Дядо... с който вече ви запознах....

той работи неуморно...

ето:


Колко хубаво започна Моят Първи Активен Непразничен Ден в Новата година!

Случиха ми се едно след друго празнични неща, нищо че не е празничен ден по календар и по решение на Министерския съвет.

Събудиха ме внимателно - това не ми се беше случвало от ... дълго време!
Станах и видях, красиво покрито със сняг утро.
Колите бяха като преспи сняг, а дърветата като направени направо от сняг. Бяло и чисто.

Обади ми се човек, който вероятно искаше да забравя едни думи, казани от него в края на миналата година.
Думите ги бях забравила отдавна. Помнех него. Казах му го. Той не каза нищо - само, че имам работа и трябва да я свърша! Това ме направи щастлива.

"Чух" човекът, който исках да видя днес. Разбрах, че и той е искал. Ще се видим ... след работа.

Когато излезнах навън с метла в ръце, видях че някой беше почистил колата ми от снега.
Дори леда от стъклата беше изтъргал.!

Нямам представа кой е, но вероятно е щастлив. Дори да е просто надежда - тя не идва при всеки.
Защото често се страхуваме дори да се надяваме за нещо, и се отказваме много преди да задействаме вълшебните сили, които ни тласкат към него.

Чувствах се специална.
Това задължава и те прави щастлив.
И онова, което другите виждат в очите ми не е просто усмивка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите