осми март е ден на ..



от сутринта мисля
празник, или не празник
да празнувам или да не празнувам
тия цветя кво да ги правя
и на ресторанта довечера да ходя ли
или пък да не ходя
бе всеки с проблемите си
ама дайте все пак един акъл
ко да прая днес
през целия осмомартенски ден

_________________________________________________________________

не мога да измисля подходящо заглавие, извинете


въпроса е достатъчно важен, за да си губя време да мисля умно въведение..

как разбирате, когато нещо си отива? любов, приятелство.. важно нещо, не просто нещо.

__________________________________________________________________

Вчера



беше тъжен ден за мен. Имах си повод, мой, личен и неприятен. Единствените двама човека, свързани с тази дата, не се сетиха за нея. И добре, че беше така. В това, естествено има доза егоизъм - когато последиците не са на твоята глава, е по-лесно да се абстрахираш от събитията.
Мисля си, сигурно има много такива дати, за които други хора си мислят, че ще се сетя.
Дни, в които сме преживели нещо заедно. Нещо трудно и тежко, което ни е направило с една идея по - сериозни и възрастни.

Което ми напомня. Едно време много исках да порасна. Ама много, много. Ходех с друхите на майка ми, и с обувките на сестра ми в училище, хехе. Бях първата, която носеше чорапогащи в класа. А сега, сякаш колкото по-голяма ставам, толкова "по-възрастни" неща наблюдавам, и не искам.. хич не искам.

__________________________________________________________________

няма по-скапано чувство



от това, че живота минава покрай теб.

_________________________________________________________________

възможно ли е?



кажете ми, възможно ли е според вас, да се "събудят" заспалите чувства към човека, с когото си. да върнеш онова, което е изчезнало, някак неусетно. да успееш да възстановиш това, което го е имало, а вече не е там. да успееш да видиш онова, което те е накарало да си с него, нещата, в които си се влюбил, а които отдавна вече ги няма.
възможно ли е?

_________________________________________________________________

що така, бе, Ленче? имаше една фраза от един филм



Ей, да знаете, това е нещо, което не мога да преодолея в себе си. На кюто и в чата, и в клубовете съм се запознавала с множество хора, всякакви хора. С част от тях се разбирам наистина добре, говорим си, общуваме относително интензивно. Ако не бяха малко или много "въображаеми", бих ги нарекла приятели. Не мога да преодолея обаче нежеланието да ги виждам на живо. Не желая бе, това си е. Хм
__________________________________________________________________

Благодаря ти. За Това.



Ако поискам да се върна пак при тебе, ще трябва много в душата си да потуша. И жаждата, и слепите копнежи, и болната ми вяра в любовта. Ще вляза тихо. Лекичко ще те докосна и ще те любя истински, не на шега, ама оставила душата си самотна отвънка да ме чака на студа. Ще те обичам страстно, нежно. А после ще си тръгна ей, така, прегърнала душата си небрежно, претръпнала от студ и самота. Ще стъпвам бавно, тихо, много леко
по натежали улици от скръб и суета, а болката ще блика от очите ми. И колко много много пак ще съм сама…
__________________________________________________________________

Днес е един невероятен, страхотен



и вълнуващ ден за мен!

защото открих човек, който търсих много, много дълго и който ми е много скъп

и съм щастлива, усмихната, слънчева, истинска


))))))))))))

__________________________________________________________________

Подаръци ще има за всички от сърце.



Хех. Мда.
Вие писахте ли на дядо Коледа (Мраз) ?
Аз да, даже два пъти. Още не ми е отговорил.
Искам следните неща:
- книжки най-различни, ама с картинки
- дневник с ключе
- свещи коледно-новогодишни, много
- колело (тва е малко скъпичко ма нейсе), пък и какво ще го правя
- нов комплект костюм на ангелче, особено много държа на крилцата ))))
- шапка със звънче, червена

мале, колко много има още..

вие? какво искате да ви донесе дядо коледа?
__________________________________________________________________

Дъжд..



обичам дъжда.. понякога..
когато не ме прави твърде тъжна ...
обичам, когато дъжда идва неочаквано
изведнъж се стъмва сякаш .. небето решава да се събере накуп..
слънцето се скрива.. светлината се скрива..изчезва ..
започва да вали
едри, тежки капки...
топло е
докосвайки земята, те се изпаряват .. усещаш влагата във въздуха .. но не и самата вода
започва да се процежда през листата на дърветата ..
да мокри стъпалата ти..
тревата
цветята
наклонява сякаш цветовете .. листата..
проговаря им ..
започва да те мокри
първо се криеш, пазиш се сякаш.. от какво .
..

и вдигаш лицето си
усещаш водата
и сякаш дъжда минава през теб
през тялото ти
душата ти
почти освобождаващо
почти красиво
почти възбуждащо

..
обичах дъжда
снощи..
обичах мисълта за дъжда..
__________________________________________________________________

Намокрих се ...

Абе няма милост