СЦЕНА 5

Дон Караско и Доня Миринда


Дон Караско: Скъпа хитра и лукава сестрице, о ти която разрязваше дървените ми камиончета с мачете в детството ни, ти която плетеше най-дългите конопени въжета от Хумбурдасо до Песоглеро, благодаря ти задето отстъпи тъй великодушно памуковите плантации на мен - твоят брат, за да може племенницата ти да спи в меки чаршафи и да се тъпче с шоколадови бонбони.
Доня Миринда: Продължавай.
Дон Караско: Бих, но искам преди да ми пресъхне гърлото и да съм отишъл да го квася с текила да ти кажа, че снощи под прикритието на нощта и вероятно на вехтите си сомбрера петима мои ратаи са избягали с пълни чували с памук от плантацията ми и с пълни джобове с кока от плантацията ти!!!
Доня Миринда: Мойта кока?!
Дон Караско: Моя памук?!
/влиза Лусинда/
Лусинда: Мойта кока и моя памук?!
Тримата заедно: Нашта кока и нашия памук?!
Лусинда: Татко, лельо, според мен в този труден момент имаме две възможни възможности: Първата е да преследваме с коне престъпните ратаи, а Втората да отидем в плантацията пълна с канабис и с пълни бели дробове да се справим с проблемите си.
Доня Миринда: Аз мисля, че Първата е по-разумна, по-логична и по-евтина.
Дон Караско: Аз мисля, че втората е по-свежа, по-добра и по-евтина.
Даня Миринда: Но първата е по-важна, по-бърза и по-качествена.
Дон Караско: Втората е по-приятна, по-чиста и по-сигурна.
Лусинда: Всъщност има и трета вероятност - да заварим злосторниците в кръчмата празнуващи тържеството на малките си души под презрителните погледи на останалите. Тя е по-вероятна по-лесна и най-важното - на същата цена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите