|
Тема |
Re: Обадих се да махнат мъглата [re: Clown] |
|
Автор |
Пaтилaнчo (Пете) |
|
Публикувано | 24.11.03 13:35 |
|
|
Предполагам, че моят работодател ще се зарадва ако все още има нещо в тоя живот дето може да го радва. Причината е, че тази сутрин явно съм се загубил в мъглата... всъщност не - по-скоро спирката или офиса ми са се загубили в мъглата, защото аз сам по себе си не съм се губил - знаех си къде съм... в леглото бях и то по-дълго от максималното време определящо навременното ми идване в офиса. Човека явно доста загрижен за служителите си, вече беше взел тетрадката с подписи отбелязващи присъствието и може би звънеше в пожарната, за да ги помоли да потърсят загубеняците като мен. Честно казано нямам нищо против утре пак да загубя офиса си.
Чудя се защо се ядосваш на мъглата. Аз например винаги съм и се радвал по някакъв начин. Училището, в което ходех се намира на 200-300 метра от блока ми и може да се види съвсем ясно от прозореца ми. Ако се ползва и бинокъл даже вероятно може да се различи кой клас има физическо. Та исках да кажа, че ми беше адски забавно в тези мъгливи сутрини, в които него (училището) просто го нямаше на обичайното му място. Аз следвах пътеката без да виждам накъде води. Е, естествено знаех накъде води, но ми беше приятна тази мистичност която носеше мъглата. Точно като в приказка.
И вечерната мъгла също имаше тайнственост, хулигански употребена от мен и мой другар в пакостите. Спомням си как веднъж искахме да счупим стъклата на един квартален клуб на БСП. На 3-4 хвърлихме камъни и ударихме прозорците, които така и не се счупиха, ние естествоне се разбягахме превивайки се от смях въпреки неуспеха. Изневиделица (съвсем буквално) се появи човек, който ни сграбчи и заразпитва защо се пробваме да чупим прозорците на близкото училище. Ние се опитахме да му обясним, че не сме счупили нищо, а още по-малко прозорците на тъпото училище. Приятелят ми демонстрира мигновена реакция с готов онеправдаващ разказ разкриващ, че сме жертва на болни амбиции на по-голям(естествено) бандит, който ни е убедил да гаменстваме и за който естествено знаем нищо повече от малкото му име, защото сме се запознали онзи ден когато сме били на гьола за риба... Абе и аз бях келешче, ама от добрите.
Редактирано от Пaтилaнчo на 24.11.03 13:40.
|
| |
|
|
|