Така, така. Аз помня в една люта зима как бях тръгнала за първа смяна на работа (къмто шест без нещо ще да е било часа), студ, сняг вали, мъглата с нож да я режеш и както си вървях замалко да се блъсна в стена от пенсионери. "Брех - викам си - да не раздават тука френски визи, че толкова хора са се наредили на ранина?", а то - бакалия. Чакат хората хляб да докарат. Работното му време на тоя магазин не го знам от кога почва, ама със сигурност преди девет не е. А то хляб по магазините има да те замерят от тука до морето. По което време и да идеш - има всякакъв. Ама пусто, друго си е да си жив свидетел на това как са го докарали и са натрупали щайгите една връз друга. Друго си е да подвикваш шеговито на шофьора "Мек ли е? Мек ли е?"

А тя моля ти се - готованка! В 21 часа иска да иде и хляб да й дадат! Не те е срам! Хората по първи петли стават за да си купят хляб, ти искаш цел ден шапка на тояга па после и хляб да ядеш! Рано пиле рано пее! Едно време друго бешееее! Такива като тебе наш де ги пращаха? Смешно й било! Ей, момиченце! Със заводския хляб шега не бива!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите