Истинската жена, мъж, любов...

Много ми се иска да не съм цинична, ужасно ми се иска (знам, че ми вярвате), щото ... за истинските неща... или хубаво или нищо, както е казал мъдрецът.


На мен пък все измислени мъже ми се падат.
Моите ... измислени мъже.
Толкова майсторски си ги измислям, че чак ги обичам като истински с .. истинска любов.
Май все още имам повече фантазия и желания от чисто съзнание (каквото и да значи това).

Всъщност не знам какво значи и "истинска" любов.
Признавам си.

Май вече нищо от "истинските" неща не разбирам.

Вероятно ако спрем да очакваме в живота си ... ще се появи истината... гола... пред нас. И вероятно веднага пак ще я облечем... с нашите си илюзии и суети за да я представим пред хората.

Чудела съм се дали майка ми и баща ми са виновни за всичко или просто аз още на 8 месеца съм проявила слаб характер и съм позволила да започнат да ми пълнят съзнанието с представи за живота, с представи за любовта, за мъжа, за жената, за каквото си щеш представи.
Представи за истината... ето тия пък са ми ебали майката в последствие.

Дали ако хвана и изхвърля накуп всички представи, особено тия ..за истинските неща.. какво ли ще представлява тогава истината за мен.

Това май го може само едно бебе преди още тинки-уинки и бандата му всезнайковци да са му обяснили какво е високо-ниско, черно-бяло, горе-долу, тук и там.
Въобще тинки-уинки е нещо като змията в райската градина..


Всъщност май човек винаги ще си измисля истини...
Както и ще си измисляме и истинския мъж или жена до себе си, за да ги обичаме истински...

Вероятно истината е някъде там... но аз не знам къде е това там.
Ще питам тинки-уинки. Той знае разликата между тук и там.
А ако разберем, че тя е тук.. при нас... тогава... може и да се уплашим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите