А случвало ли ти се е да се събудиш ношно време да излезнеш на вън в парк и в гора, да чуваш в главата си - самотник си но, и ето го пак това но голямото НО аз съм до теб другите не те разбират но аз те разбирам и аз ще ти помогна да го преодолееш започни да ми го разказваш, и ти започваш да разказваш а ветровете гънат клоните на дърветата, луната бързо се движи току хоп и мрачен облак застане пред луната и в този момент от храстите излезне беззащитно куче дойде до до теб ти от силното смачкано небе и шума на, не не шума а страха на природата го чуеш в ушите си от уплаха и после хоп дишането това важно нещо с което природата ни е дарила божественото дихание и се нормализира започваш нормално да мислиш
Ей кучето влезе през вратата на мрака, а вратата на мрака ли е или глупостта да умножаваме страховете си, или нормално неукастрено храстче