Боже колко сте дърти всички ... )))))))

Какви пионерчета, какви връзки, какъв комсомол, калейдоскопи, чадърчета...
Незнам за какво говорите.

Аз се раждам всеки ден.

Скоро някой ме попита дали страдам за всичките места, където съм живяла.

Не! Единствените места, които ми липсват са тия, на които още не съм била.
Къщите, в които още не съм живала.
Любовите, които още не съм изпитала.
Нещата, които още не съм видяла.
Дори проблемите, които още не съм решила.

Но помня другите. Всичките други, до които съм се докосвала.
Всеки един е драснал по мен...
Някои са били по-смели и са рисували много, други са оставили само чертички.
Някои са писали поеми, други са рисували картини с мечти.
изсипвали са и проблеми с тъмни бои.

Много съм взела... и всичко е по мен. )))))
Не помня детайли - сигурно съм ги изживяла докрай и са се стопили в мен.
Но помня една кутия за обувки, в която спеше куклата ми.
Помня и една чаша с вода, към която посягахме през нощта по едно и също време със сестра ми.
Помня много малко неща.

Да забравяш вероятно е възможност да опитваш отново...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите