И аз обичах като малък тази сладост. Продаваха я много по панаирите. Често ги организираха - с повод или без. Но като се замисля стигам до извода, че не е твърде здравословно да се връщам много назад. Сравнявам и правя равносметка. А не искам. Да.
Сещам се и друго. Продаваха се едни такива тръбички пълни с разноцветни стъкла. При всяко поглеждане вътре светът изглеждаше по различен начин. Различно някак. И прекрасно. Де да можеше сега да се залъжем толкова елегантно.
А аз продължавам да гледам през вълшебната тръбичка на моите нереализирани желания, лутайки се между "сигурно" и "може би", обещанията за утре и нараненото ми достойнство, между истината и илюзията за моята скромна личност появила се след вдигането на леката утринна мъгла.
Не , не искам никой да ме пита какъв съм бил. Много ви моля.
Ако ше ме питате нещо - нека да е: кой всъщност съм аз? Да!

Magister bibendi