Аз сега не знам за какво да ти пиша - за локвите, за дъжда, за гласуването като гражданска позиция или просто като право за участие в оная путкамайна, наречена обществен живот.
Не знам до колко участваме реално в обществения живот на тая страна, освен прескачайки локви с ивици пръст около тях, прескачайки собствените си ценности, прескачайки желанията си, прескачайки морала, каквото и да значи тая шибана дума.
Да, българинът се скъсва да прескача кво ли не.
Скачаме, скачаме, професионално вече го правим, но .. себе си не можем да надскочим...

Ти няма да гласуваш и не знаеш защо, а аз.. си мисля, че още по-зле е така като мен - да знаеш че ще гласуваш, но.. да не знаеш защо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите