цялата работа е заключение от неща, които са ме накарали да се замисля, за хора които познавам. и за които съм имала едно мнение, но после съм разбрала че греша.
аз прекалено бързо започвам да вярвам на хора ..особено ако кажат нещо, което е точно, когато аз съм трябвало да чуя, това замъглява преценката ми...понататъшната де..(има ли такава дума?)
и когато нещо ми отвори очите си правя дребно заключение, като казвам само него, без предистория. в края на краищата тя не е важна, предисторията...

важно е че това, което съм казала си е истина. може би само за мен си.
защтото има хора, на които се възхищаваме, уважаваме.. но в един момент те правят нещо толкова изумително отрицателно, че само с това си едно случване покават колко са "заблуждавачи"...и оставаме разочаровани..


...smurtta e zanimanie samotno...