Re: оная е като тая, затова / Я! Архивите са живи / Косово-2

във входа мирише на виолетки - защо всички препарати за почистване на мръсно миришат така сладникаво.
Виолетки... тия хора са луди... що не използват мириса на ... цъфтящ планктон, миди на припек, прах по напечен от слънцето перваз, фасове в пепелник, печатарско мастило, ето такива живописни миризми, засилващи ексцентричната радост от евентуалната чистота, а не шибаната миризма на бор или виолетки, от която ти иде да оплескаш всичко веднага...
.. та... каква беше темата... ?
а! темата е ебало симайката ... май...
основната мисъл ...
тезата на живота ми се изплъзва...
кво беше, бе
мамкаму как ми излезна от акъла...

викат, че като нишка тънка се била промъквала... ама аз я изтървам непрекъснато..
имаше нещо "тънко и значимо едновременно" но... и ... \\невъзможно\\

чакай да прочета пак какво си писал...

мда... кожа, мечти, поща, риза, желание, гладене, оптика, ресторант...
и аз ще добавя...пак ресторант, но моя е с пепино галиарди, локално павирано платно с 4 светофара, ул. Асен йорданов - два броя, място за паркиране на орлов мост - 2 пъти - и същата маса...и ... , приятели в дружба + алкохол... много алкохол... = на една единствена емоция, не Доминираща, а Единствена.

Ей, чуш... знаеш ли кое е хубавото на кожата... - че тя наистина е някоя наша мечта.

Винаги се обличаме с мечти... затова сме и различни самите ние в различните си кожи...
И когато "сваляш кожата" , просто я пиши "изпълнена".
под нея винаги има още...
Котките имат намсиколко живота - ние хората имаме точно толкова кожи, колкото сваляме от себе си + още поне една.... - мечтите ни никога не свършват... никога...
Не се страхувай за кожите...
Аз съм "изхвърлила" доста и уверявам те... боли... (очакваше да те излъжа, нали)
И всяка следваща боли повече... не знам защо хората казват, че като си сбъднеш мечта си само щастлив. Винаги ... и боли!

И ако имаш смелостта да ме послушаш - кожата ни "остарява"... обичайки...
Не си го спестявай... - някой ден ще разбереш, че си бил обичан през цялото време..., просто си бил много "облечен" още...
Имал си много мечти... и си искал да ги сбъднеш всички наведнъж... с един човек.

Веднъж ме попита "толкова ли много искам - просто искам да обичам и да съм обичан" (тогава не ти отговорих, нямаше да ми повярваш)
Да! Толкова много искаш!
Това "просто" всъщност е всичко, което можем да имаме. ВСИЧКО!

И си го запълваме .. бавно... през целия си живот! сваляйки кожа след кожа, мечта след мечта, сменяйки възможно с невъзможно, срам с гордост, нечестност с достойнство, обида с прошка, страх с любов.
Всъщност ние през цялото време имаме Всичко, точно толкова любов и точно толкова болка, колкото сме в състояние да поемем!
И нито зрънце отгоре.. защото именно от него се умира.