т'ва му е майката, Сол. спри да караш шибаната си кола, за да не ти се налага да прелиташ като в гигантска игра на дама старопаважни локалоплатища, да паркираш в зловонни /и на майка му ..., и на Кънда /която и да е тя!!!/ кътния все зло вонят!/ кътчета, а най - важното за да дадеш на някоя истинска рисунка шанс да се случи в глас и очи без субтитри и без наложително паркиране на нечие чуждо паркоместо...
с това започва синтезът... и на двойната ракийка с все салатки, келнери и певачици и на други много по - несинтетични работи... съвсем истински работи даже - на най - елементарно ниво...
как ли му беше името на онова вещество, дето като го отделя организмът ти се чувстваш щастлив?!? и в коя от всичките ни момици се произвежда... да ти покажа тогава що е синтез от висша класа...:-))))

спри да караш, Сол. Нека те возят ... както някога - на влакчето в луна - парка /който,кой знае защо, не беше на луната, а на стария пазар...:-)))/

сряда ми е ден без главни букви...

обичам те, Сол с много главна и маааааалко солена буква С!