Отговорите на оракул, дърво или книга, се състоят от въпроси:
1. Тя, ама наистина дали иска да има дете? Това не е задължително, а въпрос на лично решение, желание или дори на случайност.
2. Какво пък значи честно спрямо детето? Детето никой не го пита дали иска да се роди, нито пък решава за себе си нещата първите 20-ина години, а честно казано и след това. Никой не смята това за нечестно, просто животът е такъв. Няма смисъл да се предъвква темата.
3. Честно ли е за жената, спрямо самата нея, да прави такива уговорки със себе си? Ако толкова много вярва в значението на любовта, ами нека си я изгради (тя не се намира, а се изгражда - вервайте ми). Но да отказва да изживее пътя на мечтите си с някой конкретен мъж, сама си е виновна. Рицарят на бял кон никога не идва. А ако някой няма сериозна връзка, то е защото НЕ ИСКА. Лично той/тя. Не другият, не липсата на хипотетичния идеал е причина за това, а нежеланието за поемане на отговорност.
4. Честно ли е да подозираш някого в своите собствени мерки за любовта, вселената, живота и останалото? Мъжът няма същите понятия за живота, а други. Не защото е мъж, а просто защото е друг човек. Честното за него трябва да бъде изяснено със самия него.

Да нямаш дете на 30, значи просто че не си се осмелил да имаш. Моето лично виждане е че на такава възраст е безсмислено да правиш първо дете. Ти вече си изградена личност, живяла 15-ина години само за себе си, с изградени житейски стереотипи и позакърняла воля. Детето и на по-малка възраст на родителя носи болка, загуби и разочарования освен хубавите неща, а на 30 човек е много по-малко склонен да работи по загубени каузи, каквато родителството ще изглежда в много моменти. Както и връзката с другия родител.

Не са нужни и заключенията на тайфата шарлатани и изнудвачи, обединени под названието "лекари" (аз имам пълното право да говоря така, с цялото ми уважение към някои конкретни представители на тази гилдия), за да знаеш че бременността след 30-годишна възраст е така или иначе рискована, както по чисто физиологични, така и по психологически причини. Детето ще оцелее и ще намери, ако може, пътя към своето щастие. Ти му мисли. Ти рискуваш след още 10-ина години да се покайваш за изгубения си живот.

Трупам листна маса
(и спестявам за УАЗка)