Повтаря се това, което не ни е научило на нищо и следва да бъде повторено, за да усвоим нужният урок
А остаряваме бавно и то - остаряването твърде много зависи от духовната нагласа на Личността...
Вътрешното състояние слага своя отпечатък върху лицата ни...
Естественият ход не е окръжност, а спирала, извиваща се нагоре, в стремеж към съвършенство и хармония.
Смъртта едва ли е края, по-скоро е етап и преход към други нива, така мисля.....
Понякога това, което ни се случва, наистина е далеч от чисто човешката логика, но в един по-мащабен контекст на възприемане, по отношение най-вече на причинно-следствените връзки и последствия е напълно оправдано и логично

А иначе Живота си върви и трябва да изживеем и да се радваме пълноценно всеки миг, а не да стоим като странични зрители в застинал миг от Времето.
Човешките сърца понякога са уязвими...но много издържливи и не бива да се отказват да обичат, иначе не биха се чувствали Живи...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)