Познато усещане...
Нощ, преполовила пътя си...в сърцето на Родопите...
Събудих се, не ми се спи... Обгръщам с поглед от върха смълчаната гора, потънала във тишина и сън...
Не трепва нищо , въздухът кристален и само нощна птица се обажда отдалеч...
Повдигам поглед и замирам..Купол звезден с трепкащи звезди...огромен и безкраен...и зная..там някъде живот кипи...
Очи затворих мисъл да изпратя към безкрая...
Да, бях сама, но не самотна... почувствах се частица от Вселенската Хармония и Красота, частица от Вечната Истина...
И почувствах Топлината...
"В безкрая рее се Душата...
избягала от земна суета
на Северно сияние Искрата
рисува звездопада на Нощта"

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)