в едната стая плачеше майката на момчето, което беше умряло от свръхдоза... бяха прекратили делото срещу "неизвестен извършител", защото не можеше да се установи откъде бе взел наркотика... момчето беше от т.нар. "добро семейство"... кога, как се беше вързал към наркотиците не се знае... родителите му бяха научили прекалено късно... опитваха се да му помогнату, но...
в другата стая плачеше майката на наркодилъра, който бяха прибрали... вземаха му постоянна мярка за неотклонение... момчето нямаше семейство... имаше една майка и много бащи и сестри... живееше... на улицата... кога и как беше запознал да продава не се знае... беше малък...
единият никога няма да се върне. другият ще излезе след десет години.... в най-добрия случай
двете майки се разминаха на вратата... морал?
не знаеха коя за какво е там. нямаха нищо общо нито те, нито децата им в частност.
помислих си "трябва да има затвор за родители!"
има ли по-голямо наказание обаче от това да загубиш детето си?
................
моралът, миси е разтегливо понятие...
нека не го изнасилваме, за да мотивираме постъпките си