За кирилицата си прав - на мен например ми отнема 7 пъти повече врема да схвана латинска мисъл от кирилска...))))))))))
Особено когато се говори за морал, ценности, съвест, справедливост и тем подобни щуротии.
На латиница схващам най-бързо когато се говори за пари и особено ако се говори в цифри без значение дали са в кирилска или латинска валута...

Но както и да е - прочетохте и те схванах, и то не за друго ами аз също смятам, че да защитаваш престъпник се иска да грабнеш и отнесеш накуп отрязък от представите си за морал и човешка стойност и да караш "без очи".
Т.е за за бъдеш професионалист се изисква да пренастроиш моралните си категории с обществените.
А това означава - да ги премахнеш.
Просто няма такава система по света, основана и ръководена Първо и Преди Всичко от морални стойности. Дори и в църквата няма такова нещо.
За мен "обществен морал" означава етикет и протокол, а това са все ПРАВИЛА за поведение и комуникация на обществено ниво. Нищо повече от това.


И както казах преди (сега говорим за адвокатите, но и не само там...) или ставаш богат професионалист ("служител") на някаква система или оставаш беден радетел на собствения си морал.
Просто твърде често личната себестойност, морал и ценности нямат нищо общо с обществените изисквания за "добър служители и професионалист" в която и сфера на обществения живот да се изявяваш.
В бизнеса нещата за продаване (стока, услуга, идея, знания, възможности, талант или каквото там имаш за продаване) имат цена, а не стойност.
Стойност имат хората.
А законите не боравят личности, а с категории и понятия като юридическо лице, физическо лице, търговец, субект, собственик, извършител... да изброявам ли още... и не защитават морални ценности, а ПРАВА и ИНТЕРЕСИ.

Адвокатската практика е бизнес, като всеки друг.
Изцяло в бизнеса (респ. печеленето на пари), се изисква да се съобразиш с ТЪРСЕНЕТО.
С това, дали някой е готов да плати за това, което предлагаш, тоест продаваш само това, което се купува.

Това е принципът на бизнеса и адвокатлъкът като такъв се движи по тия правила.
Така, че .. или има някой, който плаща, или не можеш да продаваш стоката си.
А на адвоката стоката е уменията му да борави със законите. И колкото е по-добър, колкото е по-ловък в професията си, толкова повече търсене на стоката му ще има.
Затова и най-добрите адвокати се занимават именно със защита на най-големите престъпници.
Защото отсреща могат и ИСКАТ да платят за качествената услуга на защитника.

Няма морал когато си професионалист в бизнеса.

За съжаление светът така е устроен - "на бизнес като на бизнес".
Просто бизнесът се основава само на правила, а не на морал...
като при законите... не се борави с морал.
Има правила за защита на обществото и сферите му на изява като цяло.
Всички закони, правила, дори всяка вътрешно-ведомствена инструкция, служат единствено и само за държане в подчинение и като уръдие в ръцете на управлението.

И така трябва да бъде иначе ще настъпи хаос.

И колкото е по-развито дадено обществото, (каквото и да значи това), колкото повече свободи са осигурени за участниците в дадена обществена структура, толкова повече закони и правила трябва да съпътстват управлението му. Законите се грижат за реда и парите на дадена формация.
Разбира се законите се пишат от хора, и съответно обслужват интереси.
Интересите на определена гилдия, определена идеология, съответно цел и определени пари.
Морал няма и не може да има, когато има повече от два интереса свързани в общи пари. Има правила за разпределянето им.

Е, аз скоро гледах един филм за доброто и лошото ченге и там лошото ченге просто завря пистолета си в копелето и му каза "имаш право да не говориш, и най-добре се възползвай от това, защото и без това, ако нямаш пари ще ти осигуря най-лошия адвокат, а ако имаш - ще ти пръсна мозъка в мига, който го поискаш".. нещо от тоя род...

Но... тази смесици от красив идеализъм, ред и морални ценности, изникнали в главите на сценаристи, поети, писатели и всякакви "луди", се появяват по екраните, в книгите и къде ли не, само като художествена реабилитация на бленувания красив човешки морал.

В реалния живот нещата стоят по друг начин - на бизнес като на бизнес (каквото и да означава тая шибана дума).
За пари плащаш с пари, а моралът остава за лично ползване и човъркане вечер преди да заспиш.... и при среща с приятел...

справедливост няма нито в реалния живот, нито в природата...
като термин са я въвели утопистите.
спаведливостта е като истината... колкото истини, толкова справедливости.

Ох, май се разприказвах...
)))))))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите