ъБсешън ;-)
в клуб право по същата тази дискусия голяма част от юристите се изказаха по същия начин - най виновен от всички виновни е некъдърния следовател, който не си е свършил работата в досъдебното производство, а адвоката трябва само да открие грешката му и да я навре в очите на съда. и нашия човек го оправдават.

вероятно наистина е така, но някак несериозно ми се струва, това, че един юрист трябва да разчита на грешкуте на друг юрист за да аргументира постъпките си и да намери вътрешна опора, която иначе му е трудно някак.. предвид казуса.

ето нещо, което разказва abettor в тая връзка:

Тук искам да разкажа един истински случай. Обвиняват някакъв в изнасилване. И той, и адвокатът му знаят че го е извършил. Адвокатът му обаче е един от добрите в професията. И намира сериозен гаф в извършените следствени действия. В резултат на което едно от основните доказателства на обвинението отпада и изнасилвача е оправдан. След няколко месеца той отново изнасилва и този път е вкаран зад решетките където му е мястото. Познавам адвоката и се заговаряме за случая. Питам го спокойно ли спи, не го ли гложди съвестта, че е помогнал този човек да изнасили отново. Нали знаеше че е виновен, го питам! А знаете ли какво ми отговори той - ами да се чувства виновен и гузен следователят, който не си е свършил работата. Аз си свърших моята! Не знам, може и да е прав, но за мен тук вече се прекрачва морала. Защото поредното изнасилено момиче не е виновно, че някой някъде в съдебната система не си е свършил работата и е пуснал престъпника. А и защото поредното изнасилено момиче можеше да бъде дъщерята на адвоката и тогава той със сигурност щеше да мисли по-различно!


- авторството на горното е изрично упоменато, не съм в нарушение на ЗАПСП, а и имам разрешение да те цитирам при нужда, нали? ;-)

ти занимаваш ли се с наказателно право, ъБ?

ще избирам дълго. и звездите ще броя.