мислите ли, че наказателните адвокати са неморални, лоши, престъпници, защото винаги са в отбора на престъпниците?

Не винаги. Защото никой не е престъпник, до доказване на противното. Това не пречи да съществуват адвокати, които са видоизменили правилото в: "Никой не е невинен, до доказване на противното". И адвокатите са хора като всички други, и морала им е в пряка зависимост от домашно възпитание, качество на обучение и отношение към хонорара. Доста добри адвокати приемат да защитават клиенти с тлъсти банкови сметки и съмнителен бизнес, и темата за морала в техните уста би звучала... нелепо.

мислите ли, че има нужда от тях или престъпниците трябва да ги съдят без защитници?

Има нужда, разбира се. Много често именно защитникът успява да предотврати досадна съдебна грешка. (Рене Флорио)

мислите ли, че всеки човек има право на защита? т.е. че даже и такъв извършил много тежко престъпление има някакви права. респ. нужда някой, който знае тези му права да ги отстоява за него.

Според мен има. Дори и доказаният тежък престъпник, получил справедлива присъда, именно чрез своя защитник би разбрал, че никой не е по-голям от закона и че всичко, което му се случва, е по негова собствена вина.

къде е границата между професията на адвоката и морала?

Всеки я определя сам за себе си.

кога идва парадокса когато той се бори за справедливост, а се оказва, че така не е справедливо. чисто житейски не е справедливо!

Обикновенно когато имаме закон, нарочно прокаран за да обслужва тесен кръг хора. Такъв адвокат би трябвало, откривайки такъв явно несправедлив текст, да уведоми обществото за съществуването му, или най-малкото да сезира съответните органи.

може ли да се прави разлика между юридически справедливост и житейска такава.

Въпросът е почти като предишният. Всяко общество избира своята житейска философия и я огражда със закони. За да не се сбърка израза "житейска философия" с тази на престъпника, убиващ, за да постигне свои цели.
Съществуват и така наречените неписани закони, които всъщност са онзи истински морал, за който говорим по някога.

и възможно ли е и за двете страни едно и също нещо да е справедливо?

От гледна точка на закона и морала - да.
Невинният - справедливо оправдан.
Виновният срещу него - "Каквото търсило, такова намерило".

изобщо когато избираш да бъдеш адвокат избираш, за сметка на едни да правиш други нещастни ли?

Не. Избираш да служиш на другите. Както лекарят, свещенникът и т.н.

Едно мнение от неспециалист, за което моля за прошка (за намесата де...)

И в допълнение да кажа нещо. Всички знаем сентенцията:
"Истината е някъде по средата"
Според мен, това не е вярно. Най-малкото, това са думи на човек без мнение. За това съм претворил горната сентенция във вида:
"Истината е някъде по средата" - По всяка вероятност тази сенетция е измислена от някой, който е искал и неговото становище да е истина. Но не може. Истината Винаги Си Е Само Една.




"Всяко престъпление по света се дължи на това,
че някое дете не е било обичано"