ошще малко. и край. на. работния. ден. иска ми се д аимаше точно сега някой тук в работата да ми прочете приказка. един вид за лека нощ. ама няма.
няква весела. за някое джудже, например. дето не знае как да прави кълбо. и ялата история да е за това как ще се научи да прави кълбо. може да го е страх да не му се счупи врата. (джуджетата имат ли вратове?) ама да няма състезания понеже винаги печели този, който най-малко с очаква.
а едно време като ми четяха "6-те пингвинчета" хехехе
.........вижте как сияе слънцето далече и облива всичко в бяла светлина, то ни свети сутрин, то ни топли вечер..... и после не помня какво ставаше. ама след песничката 6-те цопваха във водата. тя им се стори хладка, но добра...... или нещо такова. после срещаха Голямата бяла мечка. ааааааааааа не. преди това попаднаха на една камила. бяха много учудени понеже нали камилите жиевят на топло. обаче тя им казва, че нейните мисли я топлели. та не й било студено.
и за какво мислиш? - попитали я те.
- мисля за това от къде почвам и къде свършвам. понеже като си стои така започвам от главата, ама като погледна назад и изведнъж започвам да започвам от опашката. ;-)
горката толкова дълго мислила по тоси въпрос че стигнала чак до сежерния полюс.
ех. как ми липсва.
тва е.
КРАЙ на работния ден
до утре

...smurtta e zanimanie samotno...