Любо, здрасти и добре дошъл. Няма да сбъркам, ако кажа, че ни липсваше на всички. А сега няколко забележки. Аз често ходя в Москва и имам малко по други впечатления. Би ли ми посочил къде си видял тези тълпи от просяци и тази ужасяваща мизерия. Не че няма и просяци и мизерия но ми се струва, че си преувеличил на емоционална база. Живея в чужбина по дълго от възраста на много участници тук и можеш да ми вярва просяци и нищета има навсякъде. По въпроса за китайския начин на живот то някой по горе ти писа и много справедливо, че той не се отличава особенно много от този на запад. Совалката, на работа след това пред телевизора и отново същото до безкрайност изглежда е продукт на нашето съвремие. За емиграцията: да сложно е, тежко е. Но не е невъзможно. Главният проблем се състои в това, че започваш от нула и докъто се адаптираш достатъчно за да представляваш сериозна конкуренция за местните, ти трябват много години, а децата растът много бързо. С други думи, ако емигрираш ти ще подложиш не само себе си, но и семейството си на много лишения и ще ги поставиш пред много трудности. За да ме разбереш правилно пред трудности имам в предвид не толкова материалнота страна, финансовите проблеми би могъл при малко късмет да решиш относително бързо, но за да интегрираш себе си и семейството си като начин на мислене манталитет, начин на живат за това са необходими много, много години. Не че няма успели българи в чужбина, познавам не малко такива и въпреки това не ти препоръчвам да опитваш. С енергията и лишенията които са необходими за да успееш тук би могъл да си построиш собствен комунизъм в Б-я. Мисля,че си закъснял. Остани си в Б-я, къде може да те намери човек в Русе? При случай бих се отбил за кратко на чашка кафе! С поздрави