Наистина интересен топик, като не мога да не взема отношение, защото разни хора тука се изказват неподготвени. Като се спори за това-или онова свързано с фашизъм, и особено около режима на Цанков, трябва да се вземе предвид следната концепция: 1."Фашизъм" във формата му от Италия/Германия в България никога не е имало, освен в пропагандните документи на БРП/К/ и наследницата и БКП. Това се обуславя от факта, че нарочването на този или онзи режим като фашистки оправдава ексцесите на БРП/БКП. Най-големия каламбур в преддеветосептемврийската ни история е поведението на БРП при сключването на Руско-Германския договор за ненападение /всъщност за подялбата на Полша и определяне сферите на влияние/. Обективно погледнато, до класическите форми на фашизъм най-много се доближава режима, установен от БРП/БКП. Като се абстрахираме от идеологията, която винаги е параван за други неща, БКП е първата партия у нас, която успешно осъществява ПЪЛНО сливане на партия/държава, един от най-типичните белези на тоталитаризма /и на неговите под-явления фашизъм/нацизъм/. Всъщност терминът "тоталитаризъм" е функционален и идейно-необременен, тъй като всяка крайна идеология може да стане база за установяване на тоталитарна държава. 2.Това, което се определя като "личен режим" на цар Борис ІІІ не е никакъв фашизъм, колкото и да им се иска на някой. ЗАЩО? Защото животни като монархо-фашизъм съществуват само в зоопарка на евтината болшевишка пропаганда. Личния режим, както с пяна на уста го наричаха пропагандаторите на развития социализъм у нас, Е НАЙ-УСПЕШНИЯ ПЕРИОД в нашата история през 20 век. Не ми изтъквайте, че България е загубила ВСВ в резултат на управлението на цар Борис ІІІ. Това е несериозно. Не България, а Германия е загубила ВСВ. И ако царят беше оцелял физически до края на войната, България щеше да излезе с по-малко негативи, отколокото понесе под "умелото" ръководство на други. Сега по един друг въпрос: Режимът на Стамболийски - ами аграрен фашизъм, чисто и просто казано. Стамболийски успешно се е насочвал към ликвидиране на останалите партии и установяване на еднопартийна система, тоест към сливане на партията с държавата. Политическите методи на Ал.Стамболийски, са повече от крайни и неговата оранжева гвардия има най-близък аналог в СА, въоръжените отреди на нацистите в Германия. Стамболийски сам заявява, че управлява с "тояга". За него демократичните ценности са врели-некипели - а идеалното състояние на нещата е "диктатура на селото". Е това ако не е фашизъм, здраве му кажете. Разбира се, раздъжденията ми не оправдават по никакъв начин зверското убийство на Стамболийски. Страхувам се обаче, че трябва да направя и още една трудносмилаема констатация - ПРЕВРАТЪТ 1923 ГОДИНА Е ПРЕДОТВРАТИЛ МНОГО ПО-СТРАШНИ ексцесии, до които "дружбашите" щяха да стигнат, ако бяха продължили да налагат селската власт с тояга в ръка. Ексцесиите след Септемврийското въстание - много се спекулира с репресиите, без да се анализира обективно. Я си представете, че днес, в София, някой думне покрива на Ал.Невски и половината генералитет остане отдолу заедно с половината министри и още сто-двеста видни граждани. А познайте дали ще последват репресии, арести и прочее. Вярно, ще бъдат облечени в друга форма, но резултатите ще бъдат сходни. Помислете си как ще реагира властта, ако направят два опита за физическо унищожаване на държавния глава днес, сега, тук. По дяволите правовия ред! Ще последват купища "инциденти при арест" и резултатите пак ще са същите. С тази разлика, че през 1923 наистина са се уляли и вместо да преследват истинските виновници, са изклали невинни интелектуалци, винаги лесни и удобни жертви на подобни репресии. И като се замислим... 2-3 хиляди през 1923 и 40-50 през 1944-1945... Я сега деца кажете, кое ви впечатлява повече?