Няма да учудя никого със собственото си мнение. След като левицата така оплю Цанков, нормално е "десницата" в мое мнение да отрече каквато и да е връзка на Цанков с фашизма. НЕкои съображения: а/ режимът на Цанков и този на Борис III са коренно различни политически системи. Цанков е далеч от всякакъв фашизъм, докато това НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ за царския режим на Борис, особено при правителството на Филов. б/ когато се преценяват кланетата от септември 1923 г., трябва да се имат предвид външните фактори: през 1919 г. Бела Кун и компания създават Унгарската съветска република, вследствие на което... румънската армия окупира Будапеща. Не е случайно, че Димитров и Коларов са избягали в Югославия. Югославската армия е чакала българското правителство да се провали, за да се намеси тя в борбата с болшевишката заплаха и окупира Западна България. в/ ето един готов мой текст, с който помогнах на една ученичка да изкара шестица в училище: ПРИЧИНИ ЗА УСПЕХА НА ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ ОТ 1923 Г. Доскоро беше прието превратът от 9 юни 1923 г. да се счита за "фашистки" и анти-демократичен. В действителност той е опит - успешен, но не и в далечен план, да се върне либерално-демократическата политическа система отпреди войните и да се пресече тенденцията към радикални левичарски и про-фашистки реформи в страната. Превратът е насочен колкото срещу еднопартийното управление на БЗНС, толкова и срещу надигащата се комунистическа опасност, станала особено остра след Витошкия пленум на БРСДП (т.с.), преименувана от 1919 г. на БКП, за курс към насилствено спечелване на властта от страна на тесните социалисти-комунисти в рамките на политиката, проповядвана от Лев Троцки за световна революция. Защо политиката на Стамболийски да е про-фашистка? Стамболийски е човек на своето време: по негово управление България преживява същите остри социални противоречия, които разкъсват цяла следвоенна Европа. Подобно на Мусолини в Италия и крайнодесните течения в други европейски страни Стамболийски използва политическата криза в България вследствие катастрофалния изход от Първата световна война и сринатото доверие в т. нар. "буржоазни" партии (всички те - либерални по своята философия, дори и най-консервативната Народна партия на Теодоров и Буров), за да проведе радикални реформи в обществото, подобно на тези в Италия, а по-късно, през 30-те години и в други европейски страни. Защо земеделският режим да е профашистки? - заради съсловното разделение на обществото (селяни, работници, интелигенция и т.н.); - заради стремежа към налагане на еднопартиен модел на управление (БЗНС реално няма конкуренция при изборите); - заради изграждането на паралелни на държавните силови структури, основани на партийна основа - Оранжевата гвардия, създадена през 22-ра; - заради събарянето на всички механизми за разделение на властите: монархът е отстранен от управлението, дори се говори за република, народното събрание, пряко подчинено на земеделското мнозинство, се превръща в институция с неограничени правомощия; - заради ускорените социални реформи, протичащи в несъотвествие със законите, най-вече с правото на собственост: конкретно апроприацията на жилища, поземлена, индустриална и търговска собственост в полза на бедното селячество. (Забележете, това не е национализация, защото Стамболийски поставя на преден план корпоративното, съсловното, начало, а не държавната или колективната собственост; тук той не се различава по нищо от италианските фашисти с техните корпорации - изместващи държавните институции с "обществени" такива, в действителност подчинение на фашистката партия). Единствената разлика от истинския фашизъм е пълният отказ от шовинистичните ценности и загърбването на националния въпрос. Режимът на Стамболийски не е демократичен, защото многократно погазва конституцията, нищо че БЗНС идва на власт след съкрушителна изборна победа над традиционните партии през 1920 г. Свидетелство за не-демократичността на управлението е масовото, неоправдано касиране на комунистическите депутати - втората по многобройност парламентарна група в Народното събрание. Стамболийски си създава врагове навсякъде: а/ старите политически партии, които са подложени на тормоз, особено след създаването на Конституционния блок, обединяващ някогашните народняци, прогресисти, демократи и радикалдемократи: партиите, необвързани с присъедяването на България към Централните сили през войната. Стамболийски представя на съд за държавна измяна множество опозиционери според реални или измислени обвинения за воденето на България към Втората национална катастрофа - някои от съдените като Буров или Маджаров просто нямат нищо общо с политиката на някогашната "либерална концентрация". б/ армията. Използвайки клаузите на Ньойския договор за ограничаване до минимум въоръжените сили на страната, Стамболийски провежда масови чистки в офицерството и унижава българския офицер и войник. Като реакция на това се създава Съюзът на запасните офицери; в/ царят. Борис III стои напълно настрани от политическите процеси: той е под постоянен шантаж (че Стамболийски ще обяви република), нищо че Търновската конституция му гарантира големи правомощия. г/ Църквата. Стамболийски се оказва войнстващ атеист и нехае за големите поражения, които Българската екзархия претърпява през войните. д/ ВМРО. Стамболийски си спечелва омразата на македонските революционери по две причини: пораженческата политика спрямо Гърция и Югославия (приемането на спогодбата за "доброволна" - а всъщност насилствена - размяна на малцинствата с Гърция и преустановяване на всякаква политика на закрила на българското малцинство в Македония - това поведение по-късно еволюира в подкрепа идеята за Балканска федерация, в която македонските българи ще се обособят като отделнанация) и гоненията срещу десницата във ВМРО чрез поощряване действията на бившата левица - така наречените федералисти, близки до БКП и Коминтерна, които се борят за обособяване на независима или автономна Македония и са склонни да поддържат прокарваната дискретно то Белград идея за националната самостойност на македонците.) Ще пиша и по други въпроси по-нататък. Във всеки случай, нека споделя, че изказвания от типа: аз харесвам Гео Милев... са обидни за самостоятелно мислещи хора. Гео Милев НЕ Е бил български министър-председател и е бил в правото си да изказва всякакви симпатии...