Привет, Любо ! Научих тежненията ти и да ти кажа, не са само твои. Като гледам доста те мъчи въпроса дали ще можеш да се адаптираш в другия свят. Мен ако питаш- не, и не само защото тръгваш на годинки /вероятно/, но и защото както казваш цял живот си бил началник. От горчивия опит на мои близки ще ти кажа, че за да съумееш да вирееш там, трябва тук да си нямал НИЩО, и да не си бил НЕЩО. В противен случай си обречен. Тук си научен сам да си бъдеш господар, а там други ще са ти такива. И, уверявам те, бързо ще ти писне. Ще изкараш едвам годинката и ще се върнеш разочарован и изтупан като брашнян чувал. Колкото до децата ти, макар че са по- приспособими от теб със сигурност, шокът ще бъде не по- малък. Дори напротив- за тях твоята цел е трудна за възприемане- стискайте зъби днес, за да сте супер утре. За децата днес е по- важно /и реално/ от утре. Не искам да ти казвам как ще ги пречупят още първите дни с ежеминутното набиване на това, че са чужденци, още по- лошо- ЕМИГРАНТИ. Можем да продължим. БЪДИ ЗДРАВ И НЕ УНИВАЙ !