Как се радвам Краси че все още има хора дето се реализират успешно и тук!Значи все още има шанс!Но не за мен - съжалявам.Опитах всичко - уморих се да чакам промяна. Не знам откога не си ходил на село.Аз самия имам роднини наоколо(в Каспичан,Нови пазар,Плиска) и всички са в ужасно подтиснато настроение.Братовчед ми с двете си деца,жена си,леля ми и свако ми - общо 6 човека преживяват с двете пенсии на старите.Как мислиш се отразява това на самочувствието на един 32 годишен мъж?При останалите ми роднини положението не е много по-различно. Родното ти село Мадара е в трагично положение!Някогашните пет-шест автобуса дневно дето си ги запомнил около паметника вече са само история.Десетина коли дневно и то в неделя са всичко на което местните търговци могат да разчитат.Други начини за трудови доходи както сам знаеш наоколо вече няма.Половината жители наоколо преживяват от иманярство ама и на това един ден ще му се види края. Това е картината!Загива държавата брат!И аз само преди година кроях планове и се надявах че ще започнем да се измъкваме от блатото вече.Каква грешка!Каква наивност!Като гледам другите държави къде са тръгнали ми се струва че и в Румъния има по-голяма оправия отколкото у нас(днес бях там). Поздрави! Любо