Вярно е, че хората (не само в Канада) не живеят по директиви от вестниците. Вярно е също така, че рискът от някакви санкции е по-скоро хипотетичен, отколкото реален. Въпросът обаче не е в това, а в проявеното отношение - от един куп споменати в доклада (с автор канадец) страни за наказание (хипотетично или не) се избира само България и никоя друга. Защо, когато преди 10-на години шведски гранатомети "Карл Густав" по неведоми пътища се оказаха в Бирма, или пък още по-рано, когато шведската оръжейна фирма "Бофорш" даде тлъсти подкупи на индийски политици за да предпочетат нейните гаубици (даже едно от правителствата на Раджив Ганди падна заради това) никой не ревна "Бойкот на всичко шведско"? Защо около войната с Ирак пак бяха взели да ни спрягат нас като доставчик на оръжие (сигурно сме продали някой и друг автомат), а си затраяха за това, че пусковите установки на ракетите SCUD бяха базирани на шведските камиони "Скания", че Франция доставяше на Ирак изтребители "Мираж", че заводите за химическо оръжие са били изградени с немски технологии и участие на немски фирми, че ... Независимо дали има реална опасност от някакви санкции, смятам, че е абсолютно неприемливо да хвърлят кал по нас с недоказани обвинения. Още повече пък сега, когато сме първи послушковци и който не е поискал (от западняците), на него не сме дали информация за реализирани сделки с оръжие. И без всякакви санкции подобни обвинения (N.B. издигнати не от някой вестникарски журналист) са вредни за България. Е, разбира се, шведите това не ги касае. П.П. А едни международни санкции могат да имат много измерения. Не е задължително да става въпрос само за бойкот на наши стоки.