Любо, добре дошъл! Много интересни неща си ни предоставил да четем, но аз съм доста изненадан от тази неочаквана промяна в чувствата и намеренията ти. Щом си решил, върви където си избереш и поживей там, виж света, но те уверявам, че някога когато се завърнеш може и да съжаляваш, че си загубил няколко години от живота си извън Родината, че поради някакви обтоятелства си бил принуден да се откажеш от така прекрасните моменти, на които можеш да се наслаждаваш в Родината със семейството си и за които моменти все пак имаш възможност да превърнеш в реалност плановете си, свързани с тях. Това ти го казвам, защото човешкия живот не е 500, 800 или 1000 години, че човек да може спокойно да си позволи дългогодишно пребиваване извън страната, в която се е родил, израстнал и създал семейство. Знай, че в крайна сметка след като човек поживее 60-70 години, то от него не остава нищо, освен голите му бели кости, ако не е направил нещо за Родината и семейството си в нея. Човек бива забравен след смъртта си дори от собствените му наследници, ако той докато е живял не е бил в състояние, не е имал желание или просто не е успял да ги научи да ценят Родината си, живота в нея и изобщо каквото е останало от техните предшественици. Ако искаш да бъдеш запомнен като българин, то тогава отгледай децата си в България и създай нещо там. Не се продавай по чужбина, ако наистина не ти се налага да се спасяваш по неизбежни материални причини. И научи децата си какви са, кои са и на какво са способни! Повлияй им така, че сами доброволно да осъзнаят какво има смисъл да ценят и тачат. Любо, уверявам те, че след време когато си дойдеш ще възкликнеш, " По-хубаво от България няма! " Това е било първото нещо, което са казвали всички пациенти и познати на баба ми при завръщането им от чужбина. Тя не е пропускала да попита никого за впечатленията им от чужбина и от чувството им към България. Всички са казвали, че в чужбина е доста хубаво, интересно, приятно, желателно за живеене, вълнуващо и изобщо красиво и подходящо за българи, но всичките са започвали и завършвали разказа за преживяванията си със " По-хубаво от България НЯМА " Помни какво съм ти казал! Сам ще се увериш в истинността на това когато му дойде времето. Така че ако не ти е толкова насъщно и непредотвратимо или непреодолимо заселването в чужбина, не дей да си жертваш тези толкова ценни и незаменими години, които можеш и трябва да прекараш със семейството и приятелите си в България, не дей продава един от най-важните и щастливи моменти от живота си когато децата ти израстват и се оформят с подобаващ характер като индивиди с определени ценности само за да бъдеш експлоатиран някъде в чужбина. Знай, че е за тяхно добро да израстат с баща, а не просто с парите му, които им изпраща от чужбина. Защото за в бъдеще ти ще искаш да те уважават не заради парите ти, които си им изпращал, а заради това, че си им помогнал да си изградят собствени индивидуалностни характери и морални качества и ценностни идеали. За това че си се постарал да израстнат с баща и да станат и те като тебе и да си запазят и усвоят като собствено неговото отношение към Родината. Ти си им нужен в България, за да ги научиш на това, на което твоите родители и родителите на твоите родители са те научили. Не ги заблуждавай по отношение на това, което България може да им предостави. Не им го отнемай предварително без самите те да са имали възможността да преценят къде и как да живеят и какво и кого да обичат. И дано те да имат прекрасната възможност и време да обикнат България и да си запазят българсокото самосъзнание веднъж щом са си го изградили с тови усилия. Сигурно ти звуча много наивно, неуместно, абстрактно,нереално,отвлечено и високопарно, но пак ти казвам върви и разбери как се просъществува и оцелява духовно извън Родината и се върни осъзнал се, с напълно ясно съзнание и кристално чист разсъдак. Не се поддавай на промиването на мозък и пропагандните помии докато си там. Като се завърнеш ще ми кажеш дали чувстваш, че си постъпил възможно най-правилно и дали си е заслужавало по принуда да се отчуждиш от самият себе си до преди да заминеш за Китай и Русия.Като се завърнеш си спомни за онзи Любо, който участваше в дискусиите на клуб Косово до месец февруари 2000-ната година и прецени дали отново си си възстановил и възвърнал или запазил неговата психика и отношение към Родината, дали си започнал отново да наподобяваш Любо патриота отпреди да замине за чужбина.. Надявам се, че разлика няма да откриеш. И дано в този момент да си спомниш думите на Аспарух " ЗЕМЯ ЗАВИНАГИ " и те да станат твои думи. Да осъзнаеш, че тези думи не ги е изрекъл безцелно, безпричинно. От мен искам да запомниш само едно- човек не живее 1000 години, че да може да се изхвърли Родината си от съзнанието си и да си въобразява, че тя не значи нищо за него, понеже тя единствено го е създала, но за сметка на това му е причинила безброй мъки и страдания. Човек не може да го бъде като такъв без корените му.