Уважаеми Екс-Пешо, Съжалявам,че не успях да се отговоря на време на постинга ти, имах много работа и не успях да стигна до компютъра. Не съм съгласна с твърдението,че позицията на България по Косово е създала повишения интерес от страна на Европа към туризма ни.Конфликтът в Косово не е сега критерият за отношение към някоя страна.Самият конфликт не е узрял и преоценен в никоя европейска страна.Пресата на почти всяка страна в Европа продължава да дъвче и дъвче въпроса и изяснява самата война и позицията си от материална и морална гледна точка.И защо този процес е най силен в Европа-защото самата тя пое кръста и последствията на войната.И досегашните резултати от това обсъждане не са никак окуражителни.Върви се към изводите на пълно отрицание на войната към формулировката " напълно грешка".Но отрицанието не е възприето още официално,тъй като правителствата в европейските страни,които подкрепиха войната са още на власт.Реалният извод ще се направи след 2-4 години. Интересът към България се породи от приемането на България в редиците на бъдещите членове на ЕС.,както и започналите преговори на България с ЕС.Желанието на България да се влезе в семейството на модерните народи в Европа е главната причина за засилване на туристическия интерес към нея. Много съм заинтересована от разискването въпроса за балнеологията,тъй като считам ,че това има голямо бъдеще в България,а в момента много се омаловажава. Съгласна съм с тебе,че в случая трябва да се дадат възможности на частната инициатива.Но не трябва да се фетишират нещата.Всяко нещо си има своята индивидуалност и изисква свой подход. Като общо бих казала,че при капитализма съществуват и двете условия-планираност и държавна политика.По горе изброените от мен страни-Швеция и Финландия изградиха своята икономика ,преди всичко на държавно управление.До 1989 г. частния сектор в тези страни дава едва 30 % от БНП.След 1989 г .започва процеса на приватизацията в тези страни,което се извършва много внимателно с цел привличане на стратегически инвеститори ,като до края на 1999 г частния сектор достигна до 50%.Въобще Европа се различава коренно от Америка.Но не казвам,че трябва непременно да им подражаваме.Швеция сега е на 4-то място ,Финландия-на 5-то по БНП в Европа. Както казах,към всяко нещо трябва да се подхожда индивидуално.Балнеологията в България в сложен сектор,защото,пред всичко засяга природни богатства,които са изключителна държавна собственост-минералните извори. За да се стимулира балнеологията,трябва да се обезпечи собственика на балнеоложката база в ползването на извора.От своя страна балнеоложката база не евтино съоръжение,то касае влагането на технологии,а те вдигат много цената.Строежа му засяга не само частни,а и- общински терени .Общината трябва да има своя виждане колко може развие балнеологията на своя територия, в зависимост от дебита на изворите и т.н.о В България балнеологията е сложна,защото не засяга един или два минерални извори(често в Европа страните имат по няколко само минерални извори),а в България те са 1 500,и много разнообразни по качества-топли,студени,с различни лечебни качества. Съгласна съм, че трябва преди всичко едно здраво законодателство, добре регулирано в далечна перспектива.Това ще бъде и държавната политика.Но също е необходимо и някои помощни държавни органи,които като начало да урегулират и отворят пътищата за частната инициатива.В Европейското законодателство балнеологията има своите приоритети и стимули за развитие.В Западна Европа се подхожда така-общината решава,че има възможност да се построи балнеоложка база.Взема се решение за терена и капацитета,включва се в териториално-селищния план на общината.Прави се търговско дружество и се продават акциите.Европейското законодателство включва регламенти,как се строи,оборудва и експлоатира балнеоложка база. Сегашните закони в България за концесиите и собствеността не са достатъчни за развитието на балнеологията.Предвид сложността на проблема в България,тя трябва да изгради и свой модел на законодателство,изхождайки от своите уникални дадености,с оглед не само на тяхната експлоатация ,но и на съхранение. Необходими са и временни помощни органи,които да дадат началния тласък за частната инициатива.Например,Комитетът по туризъм да стане и по балнеология, с функции на държавна политика и урегулиране на законодателството.Към него временно да се изгради Агенция за приватизация на сегашните бази,както и по привличане на инвестиции.Това е необходимо с оглед на добрата приватизация на този фонд и привличане на добри инвеститори от вън.Сегашния начин на приватизация в България е почти стихиен,безразборен и за това се стигна до някои трагични резултати.Целта е не да се унищожи фонда на балнеологията след приватизация ,а съхранение и развитие. О уважение: Милена