Уважжаеми г-н 1984, Разбирам, че Вие имате предвид гарантирано право на отговор от държавна институция по искане за отмяна на намиран от отделен гражданин за неконституционен закон, вън от случаите, когато гражданинът има правен интерес в конкретен съдебен спор по закона. Такива гаранция у нас действително няма. Погледнах набързо шведските закони "on-line" (те са достъпни чрез сервера на шведския парламент) и установих, че и тук такава възможност отсъства. Не зная как е в други страни, но ми се струва, че такава възможност - всеки гражданин да може без личен правен интерес да предизвиква процедура за отмяна на закон, не е реалистична, особено ако са налице посочените непряки, но издържани в демократичен смисъл възможности. Аз размислях какви трябва да бъдат тези незнайни могъщи и злокобни механизми у нас, че нито една от изброените институции с твърде различни и противоречиви интереси (като например тези на опозиционни депутати), всички едновременно да не отговорят (независимо, че не са формално задължени да отговорят) и да не предприемат действия, ако вниманието им е насочено към един действително неконституционен закон. Имаме ли действително основание да вярваме, че посочените пътища са безсмислени, само заради това, че няма изискване за отговор или действия? Какво ни дава основание да сме толкова сигурни, че в твърде широката посочена категория няма почтени и способни хора, че да не си направим труда да изискваме спазването на нашите Конституционни права чрез тези възможности и институции? Аз искам да привлека вниманието Ви и над нещо друго, което се практикува по света. Когато има необходимост от промяни, отделни ангажирани и съвестни граждани и техни организации чисто и просто провокират възникването на правен интерес чрез нарушаване на неконституционния закон. Защото ако например чрез установения съдебен ред (чл. 150, ал. 2 на Конституцията) нещата стигнат до КС и той отмени закона, това ползва не само отделния гражданин, а всички. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция