"Гражданите (и обикновените юристи в това число) могат да атакуват по съдебен ред само ограничен брой нормативни актове на изпълнителната власт (постановления, наредби,инструкции и пр.) и само на определено основание. Единственото основание е незаконосъобразност (подчертавам отново - нецелесъобразността не е такова основание)." Благодаря за информацията, но това вече други юристи са го демонстрирали на практика. За това беше и урокът. "Гражданите (и обикновените юристи в това число) не могат да се атакуват актовете на законодателната власт пред Конституционния съд. " Виж отговора ми към Антиплиткоумник по-долу. "Гражданите (и обикновените юристи в това число) не могат да водят съдебни дела за установяване на факти с цел предизвикване на наказателно преследване, нито да съдят органите на прокуратурата или следствието за непровеждане на такова разследване" Ето какво се казва в Конституцията: Чл. 41 (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Ти можеш и да нямаш право да ги съдиш, но имаш право а/ да ги съзираш за незаконни действия и да предоствиш съответните факти, ако има такива и б/ да изискаш информация за тяхната дейност и при отказ за даване на такава да съзираш по-горните органи за нарушаването на конституционните ти права. Ако получената информация съдържа данни че Прокуратурата или Следствието са пренебрегнали или нарушили своите задължения, то те подлежат на санкции предвидени от закона. "Гражданите (и обикновените юристи в това число) не са задължени да имат политическа принадлежност и обвързаност, нито непременно да гласуват." Вярно е, но тогава да не се сърдят на други че техните права са били нарушени или че някой е извършил престъпление, което е останало ненаказано. Въпрос на личен морал и отговорност е дали ще действаш или бездействаш. Както се виджа в урокът, който ти не искаш да възприемеш, всички бизнесмени мърморят за това или онова, но никой не иска да си потърси собствените права. Направил го е един от тях и двама юристи. Затова те мога да имат моето уважение. Другите дето само знаят да мърморят нямат моето уважение. Аз овцете не ги уважавам. Те стават само някой да ги стриже. Така че всеки си избира сам дали да бъде стриган или да бъде гражданин. А относно истината и партийниостта, ще ти напомня че България е представителна демокрация и приказките за надпартийност или истина извън политическия процес са чисто и просто демагогия.