за набедените разбирачи на правото. Настоящото адресирам и към г-на Иванов, който се е включил възторжено и недотам компетентно в подкрепа на ех-Pesho. Явно въпреки изписаното от мен за разликите между пряката възможност за атакуване на определени /гражданскоправни и административноправни/ неправомерни действия - по исков път или по пътя на жалбата срещу административния акт и процедурата за разследване на престъпленията /наказателноправни нарушения/, за Вашите умове не са достъпни такива прости диференциации. Съвсем прясното изменение на Закона за съдебната власт, гласувано от шепа от мнозинството в точно определен момент, ми дава повод да Ви осветля и по още един въпрос - достатъчното правни възможности, които българското законодателство предвижда за защита срещу разни неправомерни действия. И докато по отношение на гражданскоправните и административните нарушения на държавните органи действително разполагаме с широк спектър от средства за защита /докога ли - като гледам как се законодателства в полза на конкретно определени хора: закон от човека за човека/, не така стои въпросът с наказателното преследване /а и как иначе - нали там най-боли/. Какво имам предвид? ЗА ЖАЛОСТ БЕЗСКРУПУЛНО ПОСЯГАНЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. От няколко седмици във Висшия съдебен съвет /органът, който по закон осъществява основните функции по самоуправлението на съдебната власт/ се вихри скандал, свързан с констатирания от ВСС "недопустим психологически натиск" /цитатът е от официално изявление на говорителя на Висшия съдебен съвет/, оказван от Николай Колев - прокурор от Върховната касационна прокуратура и дясна ръка на Главния прокурор, върху апелативния прокурор на Варна Миков. Същият е бил натискан да си подаде оставката, в замяна на което да бъде назначен за окръжен прокурор на Добрич. Въз основа на констатацията, във ВСС бе внесено официално предложение за дисциплинарно наказание на Колев, решение по което предстоеше да се вземе от съвета. Междувременно още един прокурор - този път от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов, внесе жалба във ВСС срещу Главния прокурор Филчев, за оказван психологически тормоз, изразяващ се в неоснователно повтарящо се командироване във Върховната административна прокуратура, в резултат на което важни дела на Джамбов застоявали в касационната прокуратура. Разплитането на поредния скандал отведе до името на друг прокурор от касационната прокуратура - Спартак Дочев, който натискал Джамбов да се кълне в децата си, че жалбата срещу Главния прокурор не е инспирирана от председателя на Върховния касационен съд Румен Янков /който е в личен конфликт с Филчев/ и многократно го заплашвал, че това няма да му се размине току така. Между другото, въпросният Дочев е противозаконно във Върховната касационна прокуратура благодарение на Филчев, който го е командировал там /т. е. временно натоварен да изпълнява функции/. Иначе Дочев е прокурор от окръжна прокуратура и дори няма изискуемия съгласно закона стаж, за да извършва действия като касационен прокурор. Това пък от своя страна означава, че всички негови действия в това му качество са нищожни, но това е съвсем отделен разговор. ВСС задължи Дочев да се яви пред съвета за даване на обяснения, но на четири поредни заседания той не стори това по здравословни причини. Междувременно министърът на правосъдието, който е и председател на ВСС, отмени безпрецедентно заседанието на ВСС, на което следваше да се разгледа въпросът, по съображения, че залата, в която традиционно се провеждат заседанията, се боядисвала. Независимо от това, заседанието бе насрочено по искане на една пета от членовете му в зала на Специализираната следствена служба. Министърът на правосъдието заяви, че няма да участвува в такова заседание. Съвсем между другото и, разбира се, без никаква връзка с горните събития, в Народното събрание се приеха "козметични" изменения в Закона за съдебната власт, според които се отнема правото на всеки член на Висшия съдебен съвет да внася предложения за дисциплинарни наказания на магистрати. С такива права вече ще разполагат САМО НЯКОИ от ВСС: председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд В РАМКИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ ИМ ВЕДОМСТВА, т. е. само за съдии, Главният прокурор В РАМКИТЕ НА ВЕДОМСТВАТА, ВОДЕЩИ ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, т. е. за прокурори и - незнайно защо - за следователи /които си имат собствен шеф - директора на Специализираната следствена служба, който СЪЩО Е ЧЛЕН НА ВСС/ и - тук следва най-хубавото - министърът на правосъдитето, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВСИЧКИ МАГИСТРАТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. От проведената днес по Канал 3 дискусия между депутата от БСП Михаил Миков /съвпадението на имената с варненския апелативен прокурор е случайност/ - университетски преподавател по наказателно право и признат авторитет в тази област и депутата от СДС Юрий Юнишев - световно безизвестен юрист, всъщност дори не съм сигурен дали изобщо е юрист, но за сметка на това пък - един от вносителите на законопроекта за въпросните изменения, стана ясно че всъщност не се отнемало правото на членовете на ВСС да предлагат за дисциплинарно наказание магистрати от всички звена на съдебната система, тъй като всеки един от тях може да предостави наличните му данни за нарушения на министъра на правосъдието, който имал такова право! ХВАЛА НА ТАКЪВИ ЗАКОНОТВОРЦИ, както биха казали от екипа на НЛО. Какво следва от горното: 1. Отнема се правото на всеки член на ВСС, да прави такива предложения. Членовете на ВСС се избират на квотен принцип от законодателната и съдебната власт, а членове по право са председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главния прокурор и директора на Специализираната следствена служба. Всички членове на съвета са равнопоставени по закон. 2. От кумова срама се дава такова ОГРАНИЧЕНО право на председателите на двата Върховни съда /председателят на Върховния касационен съд Румен Янков е в личен конфликт с Главния прокурор, който от своя страна е "силно наш човек", така че няма какво Янков да му се бърка във феодалните имения. 3. С щедра ръка башибозушките методи на Филчев се разпростират и над следователите. 4. Като цяло контролът за спазването на дисциплинарните правила от всички звена на съдебната власт се прехвърля от преценката на всеки член на един колективен орган, към самоконтрол в рамките на съответното ведомство, който при това се упражнява еднолично от съответния шеф на ведомството. 5. На един член на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, който е политическо лице и който по закон ДОРИ НЕ Е ЧЛЕН НА ВСС, а само го председателствува без право на глас, се дава дисциплинарен контрол върху всички звена на съдебната система и по един унизителен начин се опосредява възможността на членовете на съвета да упражняват такъв контрол. Така се създават предпоставките за разтваряне на политически чадър над определени магистрати, когато се наложи. 6. Въпросните изменения се правят точно в момент, когато двама прокурори са се осмелили да изнесат кирливите ризи и по-точно деспотизма на Главния прокурор пред ВСС. Отсега нататък изменението на закона е високо размахан пръст към бъдещите непокорци - ако имате някакво оплакване от друг прокурор или от мен, елате първо при мен, пък аз ще преценя какво следва да се направи. Ето на това му се казва - като ти разплаче царят майката, няма на кого да се оплачеш. Каква е връзката на гореизложеното с Гетова и сие. При описания професионален и морален кадрови дефицит във Върховната прокуратура, събирането на една послушна клика около Главния прокурор и възприетите методи на потискане и сплашване на прокурорите, работещи в разрез с нарежданията и разбиранията на Главния прокурор, за каква независимост на прокурорите можем да говорим, които по закон следва да се уповават само на закона, съвестта си и свободното си вътрешо убеждение. Смятате ли, че при това положение може да бъде повдигнато безпристрастно наказателно преследване срещу наши хора, без одобрението на Главния прокурор, който е бивш зам.-министър на правосъдието на СДС и за избирането на който беше сменен /пак с изменения в Закона за съдебната власт/ целия Висш съдебен съвет и който никога не би позволил официално констатирано по съответната наказателна процедура престъпление на ключови фигури от администрацията на СДС без разрешение на същата тази партия. Въпросните омерзителни кадрили в съдебната власт водят до това, че аз лично, а и много такива като мен, не биха получили ни най-малко вътрешно удовлетворение, ако все пак някой си получи заслуженото по предвидения в закона начин. Защото зад такава присъда най-вероятно отново ще стои санкцията на Партията - някой съзнателно принесен и другаде сбъркал жертвен агнец, който малко от малко да умие срамът от челото.