Както се и очакваше информацията предоставена ни любезно от г-н Иванов предизвика два типа реакции - от една страна на задоволство и съгласие че иманно политиката на сегашното правителство е причината за един такъв положителен факт, от друга страна на раздразнение, придружено с дежурното оплюване на същото това правителство. Нищо ново за този форум, но реакцията на раздразнение ме накара малко да се замисля кой как вижда нещата и защо. И има ли обективни осонования за песимизма на участниците във форума от България? Няма да се спирам на идеологическите различия - естествено е хора, които са подкрепяли предишните български правителства да виждат само неудачите на сегашното. Това е нещо като вечния спор Левски - ЦСКА и общо взето е вече безмислено да се коментира. Но друго нещо е по-интересно. В разговори с мои приятели и познати от България придобих впечатлението че наистина в момента хората виждат нещата като много зле стоящи. Всеки от тях си ги обяснява това състояние по свой си начин, като естествено преобладава най-елемнтарното обяснение - причината да се търси в неудачната политика на управляващите. Само един мой колега, който се занимава с бизнес от много време насам, спомена нещо, което смятам че отговаря обективно на истината - в България в момента има остър недостиг на свободни пари. Фирмите нямат средства за развитие, оттам и заетостта е ниска, оттам и доходите за замразени, оттам и потреблението е свито. А това естествено резултира на фона на резултатите от непрекъснатата икономическа рецесия, траеща вече повече от 10 години, в раздразнение и песимизъм. Добре, хайде да видим обаче къде са причините за този паричен дефицит. Както казах, аз не мога да приема тривиалното обяснение че управляващите са откраднали парите. Голямато крадене беше преди 1989, след 1989, но не и сега - просто след големите лупинги на валутните курсове през 1997 вече няма какво да се краде. Ако искате опишете стойността на всички възможни джипове, вили, самолети, комисионни под масата, доходи от корупция и т.н., притежание на властимеющите сега, и ще видите че сумата надали надхвърля и 1% от БВП. Такива суми не могат да бъдат в основата на икономически спад или подем. Високите данъци също надали могат да бъдат в основата на стагнацията. Аз не вярвам че фирмите в България рапортуват големи печалби, които водят и до големи абсолютни стойности на плащаните данъци. Така че и евентуалните спестени данъци надали биха вкрали в оборот значителни суми в икономиката. Още повече че тези данъци връзват бюджета на страната, голяма част от който отива за същото това потребление. Думите на моя приятел бяха дословно - "Последствията от валутния борд се усетиха". Тоест причината за стагнацията е в рестриктивната финансова политика - харчи се точно толкова, колкото има в наличност. Добре, но защо имаме малко в наличност? Защото очевидно постъпленията в икономиката отвън са малко. Защо са малко? Причините са няколко: грохнало оборудване и сгради което резултира в ниско качество и неконкурентоспособност; липса на опит в управлеческия персонал, който да пласира произведенеите стоки, дори ако те са с необходимото качество, в конкурентната среда на външните пазари; общата криза и стагнация на традиционни пазари на българските стоки (от тях са засегнати всички които присъстват на тези пазари, а не само България, защото видите ли ние не сме слушали Русия, например). Списъкът може да продължи, но общото е че всички тези причини за кризата в която се намира България имат само един лек - приватизация. И тук стигаме до сърцето на проблема - къде са вината или заслугите на правителството в процеса на приватизация. Няма да се спирам на статистиките - те категорично показват че тъкмо това правителство е първото което се зае сериозно с приватизацията. Към него обаче съществуват упреците за корупция в процеса на приватизация и за забавените темпове, нищо че са по-високи от тези на предишните правителства. Както и за прочутите РМД-та. За корупцията вече казах - надали сумите са толкова големи че да рефлектират върху цялата икономика. Ако искате изчислете 10% върху сключените приватизационни сделки за една година и сравнете тази сума с поетите задължения от купувачите за инвестиции през следващите години - величината на необходимите инвстиции е многократно по-голяма от тези на взетите предполагаеми подкупи. Може би има известно основание за упреци за забавянето на приватизацията и РМД-та, но те не могат да бъдат абсолютни, тъй като според мен основната причина беше свиването на инвестициите в световен мащаб и оттеглянето им от рискови страни като България. За съжаление беше изпуснат благоприятния момент за приватизация от началото на 90-те години. Така стигнахме и до положението предприятията да се продават (по-скоро даряват) на РМД-та, само и само да не висят на шията на държавния бюджет - други купувачи нямаше. И тук стигаме до въпросът какво направи правителството в тази ситуация. Както беше отбелязано от някои от участниците по-горе, направен беше най-важния и успешен ход в българската външна политика от десетилетия насам. Резултати от този ход са: стратегическия проект за мостът на Дунава (да припоням ли отколко време мрънкаме за него и кой беше факторът, който убеди румънците); началото на конкретни работи по коридор 8; интересът на редица големи западни фирми в реконструкцията на пътища и железопътни линии; интересът на големи западни фирми към всички основни предприятия в енергетиката; интересът на западни фирми към инфратруктурата на градовете. Всички тези неща са много важни тъй като тъкмо влизането на чуджи капитали по повод на такива мащабни проекти ще доведе и много по-малки западни фирми, което пък и ще формира реален капиталов пазар и всичките предприятия, купени от РМД-та ще покажат истинската си стойност. Всичко това ще доведе и до навлизането на така нобходимите на България свежи пари отвън. Разбира се, вече чувам воплите "Къде са тези пари бе Пешо?". Както внушава и фактът поднесен от г-н Иванов - спокойно, ще ги видите. България депъва ще усети резултатите от позицията си по време на Косовския конфликт. Приватизацията на индустрията в общи линии е завършила, а това което остава ще привлече през следващите години много сериозни външни капитали, които ще раздвижат нещата, така че да се усетят благоприятните промени и от обикновенния българин. Но пък за това трябва да не се остъпва и от това което реално е постигнато - финансова стабилизация, която е резултат от същия този валутен борд, който пък е причина и за сегашната финансова стагнация. Но тя няма да е вечна - с политическата подкрепа на САЩ и ЕС тя постепенно ще се преодолее. Но нали се сещате какво е необходимо за да имаме въпросната политическа подкрепа? Алтернативата на тази подкрепа е още по-голяма криза и стагнация - толкова голяма, че реално би поставила под въпрос самото съществуване на България като държава. Дано да не се стига дотам, но тогава Цецка ще си спомня с тъга за златните времена на Костов :)))