Написаното от г-н Иванов, честно казано, леко ме изненада. Но като се замисли човек, наистина, един извод просто ми се натрапва. От много време, доста преди Иван Костов да вземе властта, България официално многократно е заявявала, че е проевропейски ориентирана. Че иска да бъде част от европейското семейство. Тя повтаряше на европейските страни: искам да съм един от вас! Но едва след реакцията на България по косовската криза тези клетви, тези заклинания дават резултат. Едва сега бяхме подложени на тест, който да издържим. Никакъв "Козлодуй" няма тук, просто ни дойде датата за изпита, и го издържахме. Въпреки някои леки издънки, въпреки вечното "можеше да бъде и по-добре", трябва да признаем, че точно този тип подкрепа за Алианса по време на кризата беше най-успешният PR-удар на България от десетилетия насам. И това - на фона на "15-те минути слава", които имахме в световните медии в началото на `97. Просто показахме тенденция. Вярно, народът, да си го кажем направо, просто го беше страх. Някой трябваше да сложи главата в торбата. И не сбърка - този път, за разлика от почти всички досега. Късмет? Не, просто последователност. Защото ако си богат и силен, можеш да си позволиш /на практика, не че не е неморално/ безпринципност. Ако си най-малкият в семейството - не. Тогава можеш просто да призовеш правдата на своя страна. Това и направихме...