Черно и сиво – цветовете на Югославия БЕЛГРАД. Всеки, който иска да разбере защо година след натовските бомбардировки Югославия все още не е рухнала, може да намери бързо отговора, като се разходи по белградския „Булевард на революцията“. В продължение на малко повече от три километра улични търговци предлагат на купчини бельо, френски парфюми, пуловери, червила, слънчеви очила, тоалетна хартия, цветя, маратонки, компютърни програми, памперси, играчки... Стоката е изложена по сергии или направо върху покривите на колите. Купувачите са на тълпи не защото им предлагат кой знае какво, а защото е евтино. Търговците пък продават не за да спечелят нещо, а за да оцелеят. Учител по литература вече седма година предлага детски чорапи направо от багажника на колата си с обяснението, че ако ходи само на работа, никога няма да свърже двата края. Така е с цяла Югославия. Когато в началото на миналото лято спряха 78-те дни бомбардировки, на Запад прогнозираха незабавен срив. Заклещена от международни санкции, югоикономиката би трябвало да се взриви отвътре, а дискредитиран като национален водач, Слободан Милошевич би трябвало да бъде свален от власт. Нищо от това не се сбъдна. Напротив, мнозина днес твърдят, че след бомбардировките нищо не се е променило, а войната е била само трагичен епизод от това, което тук се разиграва от десетилетие – непрекъснато влошаване на жизнения стандарт, на основните свободи и на доверието към властите. „Войната бе намеса в нещо, което бе естествена социална еволюция“, обяснява Снежана Миливоевич, преподавател по комуникации, изгубила неотдавна работата в университета заради антиправителствените си възгледи. Санкциите действат срещу Югославия вече осма година, но със сравнително малък ефект върху всекидневния живот. Независимо от петролното ембарго, бензин има в изобилие и е относително евтин – около 1,1 марки литъра. Бизнесът намира начини да се сдобие с нужното, а сивия пазар задоволява основните нужди на потребителите. Милошевич пък не изглежда да е с по-разклатени позиции, отколкото преди да започнат да падат бомбите. Докато опозицията продължава да е слаба и разпокъсана, той държи здраво контрола над по-голямата част от Югославия чрез армията, полицията, съобщенията, финансите и инфраструктурата. След войната имаше тенденция да се смята, че Милошевич е в отчаяна ситуация и силен натиск ще го събори. Но това бе далеч от истината“, обяснява европейски дипломат. „Докато американците го атакуват , той ще стои на върха“, казва уличният търговец Раде Петкович. „Хората не обичат да им се казва зад кого да застанат. Ако американците подкрепят Милошевич, той веднага ще бъде свален“, допълва бившият икономист от голяма търговска верига. Сега Петкович продава ябълки по 25 цента килограма и печели повече от преди. „Година след интервенцията вече е ясно, че това бе грешка, защото тя само подсили режима“, коментира Огнен Прибичевич, политически съветник на опозиционния лидер Вук Драшкович. В деня на годишнината опозицията организира протест в Белград, на който очакваше 100 хиляди души. Дойдоха само 5 хиляди, а настроението бе подтиснато и далеч от енергичността на митингите от същото място в дните на бомбардировките.... ... Проблемът е, че освен тези показни акции, никой не знае какво точно прави Милошевич. Той не живее вече в луксозната си официална резиденция, ремонтирана бързо след ракетните удари по нея. Всъщност никой не знае къде живее югопрезидентът. Сърбите вече говорят за него и за обкръжението му като за „черната кутия“. Човек, който неотдавна се е срещал с тези хора, ги описва като „много неотстъпчиви, много арогантни и наплашени“. Милошевич не води политически битка, а война за живота си, за личното си оцеляване, и никакъв външен натиск не може да се отрази на това, обяснява Лила Радонич, главен редактор на независимата ТВНет. „В момента няма нито една заплаха, която може да бъде употребена срещу него, защото вече всичко бе използвано.“ В Югославия никой няма представа какво – обществено недоволство или политическа акция – би приудило Милошевич да се оттегли. Неотдавна основните опозиционни партии се договориха за голям съвместен митинг на 14 април. Но изобщо не се съзира съгласие между тях как да се явят на изборите. Дори да се договорят за обща листа, опозиционерите са загрижени, че докато Милошевич е на власт, а хората свикват със сивата икономика, все по-трудно ще става да се ремонтират държавните институции и да се възстанови нормалният стопански живот след края на югопрезидента. Преди 10 години средната заплата бе 300 долара, сега е под 80 и пада надолу. С индустриализацията е свършено и в момента делът на селското стопанство в икономиката се е удвоил. Хората губят умения и надежда, а сенчестият пазар позволява на всеки с влияние или оръжие да си отскубне парче от хаоса, което по-късно едва ли ще отстъпи доброволно. „В сивата икономика хората стават по-силни и осъзнават, че когато додат промените, ще трябва да се върнат в заводите“, смята Горан Питич, шеф на стопанските изследвания в Икономическия институт в Белград. Министърът на информацията Горан Матич твърди ,че Югославия притежава потенциала да сглоби отново разпокъсаната си икономика. „Ефектът от бомбардировките може да бъде преодолян. Имаме ресурси - енергия, храна, транспорт. В икономически план ще преодолеем всички проблеми“, убеждава той в интервю. Но засега икономиката продължава да се влачи на автопилот. Хората отделят все повеч е време и енергия за оцеляването си, но пък онези от тях, чакащи на опашките за мляко и хляб, все още си го купуват. Останалите си го набавят от черния пазар. „Хората привикнаха със страданието. Големите трудности не водят задължително до големи бунтове. Потенциалът на търпението тук е безкраен и това едва ли е добро за политическите промени“, смята Иван Вейвода, изпълнителендиректор на „Отворено общество“ в Югославия.