От сайта на Дойче Веле: 26.03.2000 Преглед на седмичния печат Измамата с "Операция Подкова", провалът на политиката в Косово, ЕС и Австрия, Чуждестранни специалисти - добре дошли в Германия - това са темите, по които подбрахме извадки от новите германски седмичници Ди Вохе, Фрайтаг и Ди Цайт. Седмичниците Ди Вохе и Фрайтаг отделят много страници на равносметката от Косовската война една година след началото на бомбардировките. "Военната лъжа" гласи голяма статия в Ди Вохе, в която Йоханес Дитрих между другото пита, дали министърът на отбраната Шарпинг не вкара Германия в тази война с помощта на една фалшификация. Става дума за т.нар. "План Подкова", с който Милошевич искал систематически да прокуди цялото албанско население от Косово. Ди Вохе въз основа на собствено проучване установил, че документите за този план са фалшификация. По-нататък авторът на статията Йоханес Дитрих резюмира резултатите от войната: никоя от целите на Нато не е постигната, хуманитарната катастрофа не бе предотвратена, Милошевич е по- непоклатим на президенския си стол от всякога, Косово е по-далеч от мултинационално общество отколкото преди войната, провинцията е здраво в ръцете на АОК, скептиците предричат вече нова война, и така нататък. За българския източник на въпросната фалшификация авторът пише: "Хардхьое, Бон, 8 април 1999 година, 4 часа след обяд. С мрачен поглед и нахакана поза Шарпинг дава думата на генералинспектор Ханс Петер фон Кирхбах. Същият още в началото на брифинга уточнява, че с оглед на източника няма да отговаря на въпроси за съмнителния документ в ръцете му. Десетината журналисти са така впечатлени, че за въпроси дори не се сещат. Естествено, че нито Шарпинг, нито фон Кирхбах им казват, което за Ди Вохе междувременно е факт. Документът не е никакъв секретен план на Белград, а анализ на българското разузнаване, подхвърлен на външния министър Йошка Фишер в края на март 1999 година. Същият документ австрийското разузнаване предало и на британското, американското, че и на хърватското разузнаване, без да предизвика в тези страни особено внимание. И правилно, защото този документ, както установи запознал се с оригиналния текст експерт на Ди Вохе, предлага на объркания от Милошевичевата реакция Запад само някаква интерпретация на сръбската стратегия. Документът нито разкрива някакъв оперативен план, нито твърди, че Белград още през есента на 1998 година съставил този план за прокуждане на албанците. Освен това схемата към него с прословутата подкова, илюстрираща подлите замисли на Милошевич, не е нарисувана в отровната кухня на Милошевич, а прибавена към документа от германското министерство на отбраната. Дори наименованието "Операция Подкова" въз основа на този анализ е измислено в министерството. При това униформираният интерпретатор в министерството допуснал досадната грешка, да употреби хърватската дума "поткова" вместо сръбската "потковица". ... Но нека бъдем справедливи: щабните офицери избягваха да говорят за оперативен план, а само за негови елементи, докато фон Кирхбах дори допълни, че целта на тази операция била не прокуждането на албанците, а "разбиването, респективно неутрализирането на АОК", което е нещо съвсем друго. На Шарпинг това обаче не бе достатъчно. Противно на съветите на офицерите от министерството му той раздува този анализ на българското разузнаване до измеренията на суперплан на Сатаната в Белград. ... "Ние само проучихме документа - казва на Ди Вохе почти извинително един офицер - а какво някой политик ще направи от него - то си е негова работа." Седмичникът Фрайтаг също прави унищожителна равносметка на войната. Под надслов "Имаше ли смисъл?" Норберт Мапес-Нидек, балкански кореспондент и публицист, между другото пише: Една година след войната новият световен и ценностен ред претърпя в Косово пълен провал. Провал обаче не претърпя войната, водена в името на този ред. Това, което постигна тази война, е безпрецедентно от края на втората световна война, а именно, със силата на оръжието да ампутира територия от една суверенна държава. По-нататък в статията си авторът резюмира по следния начин резултата от войната: Никой от сериозните политически проблеми не е разрешен. Статутът на Косово остава неясен и всекидневно създава нови проблеми на международната администрация. Екстремистите сред албанците се чувствуват подкрепени в целите си, да "освобождават" все нови области с уж албанско мнозинство. Слободан Милошевич не само че още е на власт, а отново преминава в офанзива. Белград не се е отказал от Косово и извлича изгода от безпомощността на международната общност. Обвинението на Хагския трибунал срещу югославския президент, повдигнато по време на бомбардировките, уби всяка надежда за мирното му отстраняване. Единственото място, на което сега Милошевич се чувствува в безопасност, е начело на държавата. Съюзна република Югославия, съсипана морално и икономически, се е просна като ръждива преграда на Балканите, в която се разбиват всички блянове за стабилитет и сътрудничество. ... В Косово международната общност стана жертва на собствения си опростителски поглед, който вижда само разни народности в акция, докато проблемите в действителност се коренят в обществото като такова. ... С тази война, както винаги, политиката обави банкрута си.