Sun 02 Apr 08:12:12 2000 EEST На 4 април се навършват 55 години от смъртната присъда над Данаил Крапчев. Основателя и директора на един от най-успешните български вестници ­ “Зора”. С това уточнение, че в деня, когато така нареченият “народен съд” произнася смъртното наказание над Крапчев, той вече не е между живите. Така, както постфактум са “узаконени” убийствата и на Райко Алексиев, и на Димитър Шишманов ­ сина на великия български литературовед професор Иван Д. Шишманов, и на стотиците и хиляди “врагове” на тоталитарния комунистически режим. Може ли всичко това да бъде възмездено поне морално от скандалния законопроект на първия сред СДС лустраторите Георги Панев за обявяването на комунизма за престъпен и незаконен? И още по-важно ­ има ли смисъл от поредното хабене на национална енергия? Може би да, но само при условие, че покаянието не ни е толкова чуждо. Ако за вината има давност, нали поне за покаянието няма? И в това, може би, е надеждата, която все още ни остава. Автор: Илия Зайков