Радуйте ся, ликуйте, пък децата ви ще ви благославят: Сърбия - настроения "Ние, сърбите, отровени телом и духом" . . /Джузепе Дзакария, в. Стампа, 30 март/ "Страната ни е най-замърсената в света, отровени са умовете ни, въздухът, храната, водата, надеждите ни. Неотдавна посетих рафинерията в Нови Сад, бомбардирана 21 пъти, прегледах перспективите за биологическо възстановяване. Това е катастрофа, която вече не може да бъде овладяна..." Думите са на 35-годишния Деян Загорац, еколог, въплъщение на следвоенния югославянин, една перфектно дозирана смесица от отчаяние, мизерия, объркване. "Някога, допълва той, в страната можеха да се видят безброй естествени оазиси, а днес тя е един килим от отрови. Един своего рода природен рай беше сведен насила до единствения тип глобализация, осъществила се в Източна Европа: тази на съсипаната околна среда." На корицата на най-новия брой на списанието, което ръководи - "Защита", единственото в Югославия, занимаващо с екология, е изобразена зелена гора, над която стърчат огромни радиоактивни гъби. "Дълго се опитвах да разбера до каква степен обедненият уран, разпръснат из страната ни, ще повлияе върху бъдещето ни. Преди няколко дни генералният секретар на НАТО призна, че над Югославия са били хвърлени 31 000 бойни глави с обеднен уран. Радиоактивен товар, потенциално по-голям от хвърления над Хирошима, но реалната опасност от който още никой не е обяснил. Успях само да разбера, че в този смисъл правителството преувеличава, а Западът омаловажава нещата. Никой обаче не желае да знае истината, по противоположни причини никой не оценява точно риска..." Той продължава: "През последните месеци чрез моето списание се опитвах да направя някаква равносметка на случилото се. Не в политически план, това не ми е занаят, нито дори в човешки - в този аспект всеки сърбин е направил вече своите заключения. Мислех и мисля за това, което остава, което би трябвало да остане от обществените блага, за онова, което ще надживее сегашното поколение. И неотдавна стигнах до извод, който елиминира всички останали и прави смешни всяка идея, всяка прогноза. Първата форма на отравяне на околната среда е бедността на хората. От човек, принуден брутално да се грижи само за насъщните си нужди, за едното оцеляване, е обсурдно да се изисква да почита заобикалящата го среда, да не сече дърва, за да си запали печката, да не лови риба в цианидовите води на Дунав, да пие само минерална вода или да не купува зеленчуци, когато понякога се появят на пазара. Пълно безумие е да се очаква, че правителството ще намери желание и пари, за да ограничи отравянето на околната среда или само да извърши първо прочистване на водите на Дунав. За това не съществуват закони и преди всичко няма пукнат динар: ще бъдат необходими години работа и може би няколко милиарда долара... Безполезно е дори да мечтаем за това. Днес Сърбия е политически съсипана, икономически на нулата и все пак един може би много далечен ден ще се окаже, че всичко това е поправимо. От екологична гледна точка обаче много скоро ще се разбере, че сме слезли до равнището на Индия или на Китай." Деян Загорац не вижда перспективи за себе си и за семейството си. "Днес, казва той, мечтата на всички в Югославия е да си отидат. Но визите за чужбина се дават като с капкомер. И после къде да отидеш, какво да измислиш? Живеем заобиколени от две стени, едната, изградена от режима, другата - от международната общност. При такива условия едно общество няма никакви възможности за развитие. Страната започва да прилича на огромен и мътен аквариум, в който рибите умират все по-бавно, като онези, убити от цианида по течението на Дунав. Нямам надежди, нито илюзии като повечето хора, които виждам около себе си. Започвам да гледам към Русия като единствения модел, който може да се осъществи действително, страна, в която много престъпници и безскрупулни бизнесмени ще продължат да трупат пари на гърба на хората. Като момче обичах музиката хеви метал, но въобще не си бях представял, че тези "тежки метали" ще станат една толкова различна част от живота ми, чрез водата, чрез въздуха, който дишам..." /БТА/Ани ДРУМЕВА/КЧ 14:58:01 31-03-2000