Макар че се намират в три различни района на света, конфликтите в Чечения, Косово и Тайван имат нещо общо помежду си и това е териториалният спор. Загубените земи са най-честият повод за конфликти и националистично съперничество. Загубата на територии повдига въпроси като тези дали Косово да бъде сръбско или албанско, Чечения ще остане ли руски сателит или ще си извоюва независимост, Тайван ще продължи ли да съществува самостоятелно или отново ще влезе в границите на Китай. Тези конфликти винаги прерастват в по-сложни проблеми от сферата на демократичните ценности и спазването на човешките права. В Косово за демокрация и човешки права е трудно да се говори, в Чечения те просто не съществуват, в Русия това е въпрос, който буди много съмнения, Тайван безспорно е демократичен, а Китай е твърде далеч и от двете. Водена от желанието да помогне, международната общност обикновено действа противоречиво в зависимост от историческите специфики на всеки конфликт. Затова и практиката на хуманитарната интервенция е обект на оптимистични, но често пъти спекулативни дискусии в западния свят. Така например съществува реална опасност интервенцията в Косово да се провали. В резултат на това НАТО също ще пострада. Редица влиятелни конгресмени настояват САЩ да изтеглят контингента си от Косово, ако европейските партньори в алианса не увеличат войските си в провинцията и не поемат финансирането на мироопазващата мисия и възстановяването на региона. Вашингтон е убеден, че Европа не изпълнява ангажиментите си. Междувременно и двете страни в Косово се опитват да постигнат собствените си цели. Албанските екстремисти се надяват да привлекат на своя страна американските войници, като нападат полицаи в Южна Сърбия, която е в непосредствена близост до сектора, охраняван от американските части. Сърбите пък искат да въвлекат американците в конфликта с идеята, че ако даде жертви, Америка ще изтегли войниците си от Косово, НАТО ще изпадне в криза, а Косово ще бъде готово за нова сръбска интервенция. Всички са единодушни, че за разлика от Русия, която смята Чечения за своя провинция, Сърбия има по-големи основания да претендира, че Косово е нейна територия. Въпреки това обаче на преговорите в Рамбуйе всички велики сили единодушно гласуваха за автономията на Косово. Чечения, която има по-голямо право на независимост, не получи никаква международна подкрепа за това. Дори напротив, Европа и САЩ ще бъдат дълбоко облекчени, когато Москва най-сетне успее да покори чеченците. Китай гледа на Тайван по същия начин, по който Сърбия държи на Косово. Но такива примери на загубени територии има навсякъде. Мексико например може да претендира за югозападните щати на САЩ. В Европа и предимно в централната и източната й част има толкова области, които могат да станат обект на нови спорове. Въпросът е в това, че няма общо правило, което автоматично да решава всички проблеми. Но пък не бива да си затваряме очите за абсолютно безпринципната политика на Запада - да предлага автономия на Косово и да пренебрегва Чечения. По същата логика Западът призна китайския суверенитет над Тайван само за да не развали отношенията си с един опасен и недемократичен режим.