Сръбската радиоточка се активизира отново и отново ни бяха поднесени за факти вестникарски спекулации. По-долу централен пункт в оневиняването на сърбите за клането в Рачак се превръща изказването на д-р Ранта че преди една година нея не я били разбрали на пресконференцията по случай публикуването на долкада на нейния екип и че тя е имала предвид че не са били открити следи от огнестрелно оръжие използвано от близко разстояние срещу жертвите, а не че такива следи не били открити по ръцете на жертвите. Нека да приемем за 100% истина казаното във вестника. Да приемем обаче и за 100% истина думите на германския професор, който се изненадва че такъв анализ за остатъци от барут по ръцете на жертвите въобще не е бил правен. Какво следва от това? Ами нищо! Това че не е бил правен такъв анализ не означава че Е ИМАЛО остатъци от барут по ръцете на жертвите. Това е толкова очевидно, че аз се чудя как е възможно този аргумент да се превърне във "възлов" при потвърждаване или отхвърляне на твърдението за убийство на цивилни. Той е просто нелогичен. В същото време, нищо не се казва по това че съществуват много други доказателства за това че жертвите са били цивилни - най-очевидното е че не е имало преобличане на военни трупове в цивилни дрехи както твърди сръбската страна и нейните платени или доброволни клакьори на Запад. Това се подчертава и от журналистите, които заедно с Кларк са видели труповете в оврага, това се потвържадава и от изказването на д-р Ранта преди една година, за което обаче авторите на материала в Берлинер Цайтунг нищо не казват че било объркано или двусмислено и че тя сега си била променила становището. Стигаме и до германския професор и неговото мнение. Като всеки учен и той е крайно предпазлив и прави изричната уговорка че тъй като той не е участвал в процеса на самата експертиза той не може да твърди нищо със сигурност. Но на базата на това което се съдържало в доклада той не виждал еднозначни улики за това че жертвите били цивилни. Преведен на нормален език това означава и да, и не. Само че това веднага се превръща по логиката на нашия Безродник че жервтите не били цивилни. Мога само да му обърна внимание, че ако някой негов колега-журналист, но от другия лагер, се базира на това изказване на професора, спокойно би "доказал" точно обратното - по същия спекулативен начин както се цитират думите на д-р Ранта. Вървиме по-нататък в т.нар "доказателства" и стигаме до нашироко предъвканата теза за това че изстрели от близко е нямало тъй като следи от нагар върху тях е нямало, и следователно жервтите не били екзекутирани, а били застреляни в бой. Въобще не се дискутира обаче въпроса от какво разстояние кое оръжие оставя следи и кое не. Какво е близко разтояние - 30 см, един метър, два метра? При изстрел дори от пет метра ще има ли такива следи по телата на жервтите и ще се приема ли това за близко разтояние или далечно? Аз не съм стрелкови специалист, но почти съм сигурен (все пак съм ходил в казармата) че: а/ от пет метра следи от нагар по тялото няма да има дори и след изстрел от калашников; б/ от пет метра можеш спокойно да уцелиш главата на човек (много от жертвите са били простреляни точно в главата); в/ много е трудно, почти невъзможно е, да направиш по-горното (попадение в главата) по време на бой или да се доближиш на такова растояние до противника. След това стигаме и до това че е нямало следи от мъчения. Тук наистина нищо не може да се твърди със сигурност тъй като от една страна липсата на нокти при някои от жервтите (нещо което отбелязват журналистите видели на следващия ден заедно Уолкър труповете в оврага) може да се дължи на чисто ествестени прични (полският труд не лек), а от друга страна, както знаеме полицаите от цял свят са доста изобретателни в мъченията си без да оставят следи. Но това са си спекулации, при това доста безмислени при положение че имаме БЕЗСПОРНО разстрел на мирни граждани. Казвам БЕЗСПОРНО, защото освен заключения от експертиза, правена след една седмица от датата на събитието, след като ВЕЧЕ телата са били в ръцете на сърбите, и след като са били местени нагоре-надолу от сръбската полиция, та освен тази експертиза има и други доказателства, които се приемат от всеки нормален съд - разкази на очевидци. Такива очевидци са роднините на жервтите, такива очевидци са и журналистите от западни издания, които са придружавали Уолкър. Не можеш да отхвърлиш техните думи и снимки, а да приемаш за чиста монета думите на техни колеги, които дори и не са били там, а само правят мисловни спекулации по темата. Ето защо Международния съд няма да отмени обвиненията срещу сръбската страна - противното би било гавра с жертвите на г-н Милошевич и копоите му - скъпите и мили колеги на нашия Безродник.