|
Пирова победа.
28.03.2000
Известна ли е истината за трагедията в Рачак?
Разкрития на Берлинер Цайтунг
Когато се взимаше решението за започване на войната в Косово съществена
роля изигра станалото в малкото албанско селце Рачак. Твърдението на
редица западни политици, в това число и на американския президент
Клинтън беше, че на това място сръбските сили за сигурност на 15.1. 1999
година хладнокръвно са екзекутирали 45 невъоръжени албански граждани.
Дали обаче - питат Бо Адам, Роланд Хайне и Клаудиус Технау от вестник
"Берлинер Цайтунг" - обществеността в страните от НАТО не беше
манипулирана с полуистини и непотвърдени съобщения през пролетта на 1999
година, за да одобри военната акция на НАТО в Косово? По молба на
Берлинер Цайтунг Директорът на института по съдебна медицина на
университета в Хамбург професор Клаус Пюшел прави преценка на
протоколите на финландските патологоанатоми, правили аутопсията на
труповете в Рачак. Според него - пише "Берлинер Цайтунг" - във
въпросните протоколи няма никакви доказателства, че в Рачак е било
извършена масова екзекуция.
Но нека първо да се върнем към хронологията на събитията и да погледнем
в обвинителния акт на Хагския трибунал за военнопестъпленията в бивша
Югославия. Там четем:
" В раннните сутрешни часове на 15 януари 1999 година югославски сили за
сигурност нападат село Рачак. След като селото е бомбардирано от
югославската армия, сръбската полиция навлиза в селото и започва да
претърсва къщите една по една. По онези, които се опитват да бягат, се
стреля из цялото село. Група от 25 мъже се опитва да се скрие в една
сграда, но бива открита от сръбската полиция. Нанася им се побой след
което ги закарват до близките хълмове, където полицаите ги разстрелват.
Югославските сили за сигурност разстрелват общо 45 албанци в Рачак и
околностите" - пише дословно в обвинителния акт на Хагския трибунал,
където събитието е обозначено като " убийство на цивилни косовски
албанци".
Този поглед над нещата отговаря на обясненията на тогавашния ръководител
на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за Косово -
американецът Уилиям Уокър. Ден след трагедията в Рачак той посещава
селото, а още един ден по-късно под негова режисура се написва така
наречения " специален доклад" на мисията на ОССЕ, в който се твърди, че
са открити доказателства за "произволни задържания, убийства и
осакатявания на невъоръжени граждани". Централното твърдение в този
доклад обаче е, че мнозина от жертвите в Рачак са - цитат - "застреляни
от упор".
Гледката на труповете, показани по телевизионните екрани, предизвикват
ужас и възмущение в цял свят. Американската външна министърка Мадлин
Олбрайт говори за " наелектризиращо събитие". Три дни по-късно тя
призовава, Югославия да бъде наказана чрез бомбардировки. По-късно и
германският външен министър Фишер признава, че събитията в Рачак и за
него са изиграли ролята на "преломен момент".
В същото време югославското правителство категорично отхвърля
обвиненията за участие в трагедията и твърди, че става дума за убити
терористи от АОК, чийто трупове са били събрани и представени на света
като цивилни жертви. На 22 януари миналата година съдебно-медицинска
комисия от Финландия започва да обдуцира труповете. Седмица по-късно
експертизата е завършена и обществеността очаква резултат. Екипът,
ръководен от д-р Хелена Ранта обаче очевидно среща трудности.
Преговорите в Рамбуйе навлизат в решителната фаза, когато д-р Ранта дава
една доста объркана пресконференция в Прищина. Вместо да оповести
резултатите от експертизата, тя прави някакви "коментари", които
отразявали "личното и мнение". Денят е 17 март 1999 година - т.е. точно
седмица преди да започнат бомбардировките на НАТО над Югославия. Никой в
този ден не подозира, че г-жа Ранта е била принудена от политиците да
даде въпросната пресконференция. Нейните анализи обаче до този момент
нито са готови, нито пък съдържат някакви еднозначни резултати.
И все пак повечето наблюдатели тълкуват нейните многозначителни и доста
обърскано формулирани обяснения от пресконференцията като потвърждение
на тезата за екзекуцията на цивилни граждани. Политиците не оставят
повече и следа съмнение в това. Американският президент Бил Клинтън
говори за" невинни мъже, жени и деца,прогонени от къщите им и принудени
да коленичат в калта, за да бъдат покосени с изстрели". В "Интернешънъл
Херълд Трибюн" анонимни представители на западни правителства твърдят,
че най- ужасяващите детайли от финландските съдебно-медицински
експертизи още даже не били публикувани. Една седмица по-късно войната в
Косово започва, а експертизите остават засекретени.
Такава е предисторията. Берлинер Цайтунг , който успява да се снабди с
копия на 40 непубликувани досега аутопсионни протокала, твърди сега, че
всички те не съдържат никакви доказателства за екзекуция. Комисията от
финландски съдебни медици, както и колегите им от Югославия и Беларус
откриват у само една от жертвите следи, които биха могли да докажат
изстрел от относително близко разстояние. Във всички останали 39 случаи
няма данни за подобна находка. В протоколите - според "Берлинер Цайтунг"
- липсват също така всякакви доказателства, че убитите преди това са
били малтретирани от сръбските сили за сигурност.
По молба на "Берлинер Цайтунг" директорът на института за съдебна
медицина на университета в Хамбург, професор Клаус Пюшел направи
преценка на финландските аутопсионни протоколи. Ето как той отговаря на
въпросите на вестника:
Въпрос: В доклада на ОССЕ за Рачак става дума за " убийства и
осакатявания на невъоръжени граждани", повечето от които били застреляни
от непосредствена близост. Потвърждава ли се това от финландските
протоколи?
Пюшел: Материалите и информациите, с които разполагам, не дават
възможност да се състави пълна преценка на нещата. Освен това е нужна
известна предпазливост при интерпретацията на данни, които са събирани
от други. Обобщенията на аутопсионните протоколи обаче не предоставят
никакви улики ,че жертвите са били осакатявани. На базата на протоколите
не може със сигурност да се каже, дали жертвите са били невъоръжени
цивилни граждани. Протоколите не съдържат никакви данни за изстрели от
упор или за следи от подобни изстрели. Следователно не е вярно, че много
от хората са били застреляни от съвсем близко разстояние.
Другият въпрос на Берлинер Цайтунг се отнася до твърдението, че по
ръцете на жертвите нямало следи от нагар, който се появява при стрелбата
с оръжие.Наличието на такъв нагар би доказал, че жертвите не са били
цивилни граждани, а бойци на АОК, които и сами са стреляли. Как да
тълкуваме факта - пита Берлинер Цайтунг - че финландският експертен екип
изобщо не е търсил следи от нагар по ръцете на жертвите?
Пюшел: Търсенето на следи от нагар по ръцете действително би
представлявало важна улика за това, че убитите и сами са стреляли.
Важна улика - меко казано. Това е възловият въпрос в случая с Рачак.
Пред Берлинер Цайтунг ръководителката на финландския екип г-жа Ранта
сега признава, че на пресконференцията на 17 март 1999 година е станало
малко недоразумение по въпроса.Отрицателните резултати - обявени тогава
- не се били отнасяли до наличието на нагар по ръцете, а до наличието на
следи за стрелба от близко разстояние. Затова пък има положителен
отговор на въпроса- информира по -нататък Берлинер Цайтунг - за това,
водили ли са се в и около Рачак сражения между АОК и сръбските сили за
сигурност. Още на 16 януари 1999 година АОК в собствено комюнике
съобщава, че при боеве около Рачак са били убити 8 нейни бойци. Също на
16 януари АОК назовава 22 убити от Рачак поименно. Страннното е -
коментира по -нататък Берлинер Цайтунг - защо - ако действително е имало
масова екзекуция от сръбските сили за сигурност, те след това са се
оттеглили, без поне да предприемат опит да прикрият станалото и да
отстранят възможно повече от труповете? Светлина може да даде самата
АОК, чийто шеф Хашим Тачи наскоро каза пред БиБиСи: " ние имахме ключово
по важност поделение в региона. Водеше се дива борба. Ние давахме много
жертви, но също така и сърбите."
В петък - на 24.март - осведомителните агениции разпространиха новина от
Хага, в която се казва дословно: "Трибуналът на ООН за
военнопрестъпленията в бивша Югославия продължава да изхожда от факта,
че в косовското село Рачак през януари 1999 година са били убити цивилни
албански граждани." Край на цитата.
© DW 2000
|
Година по-късно
