Отсъствието на традициите на правовата и демократичната държава в Русия според мен действително е факт, който поставя под въпрос изграждането на такава руска държава в обозримо бъдеще. От основаването си до "перестройката" на г-н Горбачов през средата на 80-те години на вече миналото столетие Русия бе еднолично управлявана от деспот държава без никакво народно представителство ... с изключение само на 9 месеца от февруари до октомври 1917 г. Тук, колкото и да звучи странно нашата държава имаше едно ценно предимство. Непосредствено след 1989 г. у нас все още имаше живи хора отпреди съветската окупация и комунистическия режим, които бяха живяли при демокрация или имаха представа по семейна линия за нея и за нейните политически носители, свободните политически партии (като Стефан Савов, Анастасия Мозер, Елка Константинова, Петър Дертлиев и други). Тези хора по един или друг начин, с едни или други амбиции предприемчиво "възстановиха" (в началото поне по име) свободните политически партии. Тези партии малко или повече допринесоха впоследствие за възстановяване на основните правила на демократичен политически живот - свобода на сдружаването (неотдавнашната забрана на партия аз третирам като глупав инцидент, който ще бъде поправен), свобода на словото и информацията, свободни и демократични избори (всичко с уговорката, че още далеч не са перфектни). Но в резултат на тази наличието на тази "мая" (макар и повкиснала и поизветряла) днес ние струва ми се, че оставихме някои неща завинаги зад себе си. Например властващи у нас от какъвто и да е цвят едва ли ще паднат така ниско, както тези в Русия и Сърбия, че да нареждат какво да публикуват и какво да не публикуват средствата за информация и открито да ги заплашват със ликвидация или да ги ликвидират, да използват държавните средства за информация по начина, по който те се използваха за безогледна пропаганда от властоимащите в Сърбия и в президентски и парламентарни избори в Русия. В Русия нямаше след Горбачов такава "мая" дори и за цяр. След тоталитаризма дойде жаждата за свобода и демокрация и един вакуум - незнанието какво точно са те и как могат да бъдат осъществени. В Русия винаги е имало една интелигенция, общо взето далеч по-издигната, по-смела и по-почтена от нашата, но тази интелигенция имаше и има само една способност - да защитава обикновения човек от произвола на деспотите. Тя не знаеше и не знае какво е истинска демокрация и не е от особена полза на страната си, когато практическото реализирането на демократичните принципи стана възможно. Аз не се наемам да давам рецепти за спасението на Русия като демократична правова държава. Но смятам, че представата и действията на г-н Елцин за отделяне на Русия от неруските по-изостанали републики, които се държаха в подчинение практически само със сила, бяха правилни. Днес Русия е страна с малко по-равномерно и по-европейско обществено ниво, малко по-обозрима и малко по-управляема. Може би пътят за демократизиране на руското общество действително е в засилване на местното самоуправление, в засилване на федеративните принципи, в ангажиране на обикновения човек "по места" в управлението на собствената му съдба. Според мен това е невъзможно без значително ограничаване на все още деспотичните правомощия на президента, без издигане на ролята на парламента и без ограничаване с всички законни средства на корупцията и застрашителното сливане на крупни икономически собственици с политическата власт в "центъра" и "по места", т. е. явлението олигархия. Иван Иванов, Упсала, Швеция