За разлика от Балканската война днес западната ни граница е беззащитна Срещата на премиерите на страните-съседки на Югославия, спешното посещение на Иван Костов в Косово и най-сетне свикването на Съвета за национална сигурност при президента са ясен знак за крайно напрегнатата обстановка на Балканите. Ескалацията на напрежението расте вече не с дни, а с часове. Последните изявления на Бернар Кушнер, че етнически мир в Косово е невъзможен са красноречиво доказателство за това. Тревогата сред обществеността у нас също расте. Възникват редица въпроси, най-важният от които е може ли страната да се защити при един евентуален бъдещ балкански конфликт. Има ли необходимите военни ресурси и възможности да съхрани териториалната цялост на държавата? Може би този твърде важен въпрос ще бъде разгледан на предстоящото заседание на Съвета по национална сигурност? Той трябва да е една от основните точки на дневния ред. Години наред нашият политически елит под път и над път обича да се хвали, че е пряк наследник на строителите на следосвобожденска България.Във всички области на политиката, включително и в сферата на отбраната.Много улици и площади бяха наименувани на отдавна забравени български военачалници, които имат безспорен принос. Поради тези причини ние ще се опитаме да направим сравнителен анализ на политиката в областта на отбраната нa страната в началото на ХХ в. – в годинитe предшестващи Балканската войнa и да видим какво е положението сега.При това се абстрахираме от всички други останали фактори. Ще припомним, че първите години на ХХ в. относително си приличат с нашето време. Това са години на дълбока промяна на балканската политика, години предшестващи две сериозни войни, които дават много тежък отпечатък върху отношенията между балканските държави. Отпечатък, който е значим и до ден днешен. В исторически план ще припомним само как е била устроена отбраната на България по западната гранична линия, тъй като сега тя е най-интересна. Впрочем нещата и по другите граници на тогавашното княжество са били горе долу еднакви с това на западната. През 1900 г. правителството на Тодор Иванчов приема нов много важен документ. Той се нарича “Наредба за защитата на границите и територията на Княжество България”. Негов автор е военният министър по това време генерал Стефан Паприков. Наредбата много подробно определя основните мерки, които властите трябва да предприемат за защитата на границите и територията на държавата. Много точно и до детайли са определени задачите на съответните военни части, гранична стража и подгранични мобилизационни команди. Наредбата има 6 приложения, където общите задачи са прецизирани и детайлизирани. Според наредбата западната българска граница се защитава от две напълно окомплектовани по щата на военното ведомство пехотни дивизии. В Северозападна България е разположена 6-та пехотна Бдинска дивизия с щаб във Видин. Видинският гарнизон се е състоял от 3-ти пехотен Бдински полк, Видинският крепостен артилерийски батальон, части на Дунавската военна флотилия и други формирования наброяващи общо 7000 души мирновременен състав. Освен това в Лом е бил дислоциран 2-ри конен полк, а в Белоградчик 15-ти пехотен Ломски полк. От особено значение е бил и гарнизонът във Враца, състоящ се от 16-ти пехотен Ловчански полк и 2-ри Артилерийски полк. Общата мирновременна численост на съсредоточените в Северозападна България войски е била 19 260 войници и офицери. Към тях трябва да прибавим и 3150 военнослужащи от частите на Граничната стража. Съгласно цитираната по-горе наредба тези военни части трябвало да отбраняват държавната ни граница от устието на река Тимок до района на гр. Годеч – прохода Петрохан. При наличие на заплаха от външно нападение, съгласно тогавашните мобилизационни планове числеността на войските се повишавала двойно. На юг от Стара планина западната граница на Княжеството се отбранявала от частите на 1-ва Софийска пехотна дивизия Това е едно от най-големите военни формирования по това време. Щабът на дивизията бил в София. В столицата се намирали 1-ви пехотен Софийски, 6-ти пехотен Търновски и 14-ти пехотен Македонски полкове, 1-ви конен полк, 4-ти артилерийски полк, Софийският крепостен артилерийски батальон, Гвардейскиян ескадрон. Към дивизията са се числили и намиращите се в столицата Военно училище и Школата за запасни офицери. Също така към 1-ва Софийска дивизия принадлежал и 13-ти пехотен Рилски полк, който се намирал в Кюстендил. Общо в дивизията през периода 1900-1901 г. като постоянен състав се намирали 35 000 войници и офицери. Като прибавим към тях и формированията на граничната стража, които възлизали на около 4300 военнослужащи ще видим, че действително нашите деди сериозно са мислели за отбраната на страната. Подобно е положението и по останалите гранични линии. Трябва да се припомни, че на юг България тогава граничи не с кой да е, а с Османската империя. Заради активното национално-освободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия Високата порта е поддържала на Балканите крупни военни сили. Например, само войските разположение в Скопския и Битолския вилает са били с обща численост от около 76 000 души, без да се смятат башибозушките и албански нередовни формирования. Тогавашна Сърбия също е поддържала значителни войскови контингенти в приграничните с България райони. Само гарнизонът в Ниш е наброявал около 50 000 войници и офицери. Както се вижда, работата е била доста сериозна. Нашите тогавашни управници са подхождали към проблемите на защитата на националната територия достатъчно отговорно и с подчертана загриженост. Нека да видим какво е положението сега В Северозападна България освен някакви мижави военни поделения, намиращи се във Враца, няма никой. С изключение на поделенията на Гранична полиция в този район няма никакви сериозни сили за защита на териториалната цялост на страната. Военното летище в Габровница също е закрито. Когато миналата година избухна войната в Югославия се наложи да се докарват части от вътрешността на страната за да охраняват АЕЦ “Козлодуй”. На юг от Балкана положението също не е много розово. Освен войската съсредоточена в София части, които са годни да изпълняват отбранителни функции има само в Благоевград. Поделенията в Разлог и Гоце Делчев са в процес на ликвидация, а тези в Кресна и Сандански отдавна ги няма. Положението наистина съвсем не е оптимистично при условие, че на шейсетина километра на запад се води истинска война. Да си кажем направо, че инцидентите в Косово и Южна Сърбия са си една очевидна форма на гражданска война. Нещата опират най-вече до сегашната военна доктрина на България. Тя предвижда военните поделения да бъдат изтеглени от 30 до 60 километра от приграничните райони. Изхожда се от “фундаменталната” констатация, че страната ни няма врагове сред съседните страни и, че не съществува непосредствена опасност за териториалната й цялост. Знайно е, че доктрината е писана под диктовката на новите ви благодетели от Вашингтон. Но нейните автори слепи ли са да не видят, че през изминалите 5-10 години всички наши съседи увеличиха своите армии, дори и една Румъния. Или нещата са съвсем други? Не ще и дума за сравнение между посочената наредба от 1900 г. и сегашната ни военна доктрина. Интересно би било да се види как са щели да реагират тогавашните наши ръководители, ако на ръка им е попаднала сегашната доктрина. Вероятно на часа биха се разпоредили авторите на този документ да бъдат арестувани. Особено интересно е да се каже, че тогавашният военен министър генерал Стефан Паприков е роден в Пирдоп. Сегашният Бойко Ноев е от Златица. Любопитно е да си представим като какви биха били отношенията им. Вероятно е генералът, който има съществен принос в изграждането на отбраната на страната, ни да се хване за кобура. Колкото до сегашното положение на Граничната ни полиция, трябва да кажем, че и то не е цъфнало и вързало. Вече години наред финансовият и материален недоимък здраво душат защитниците на родната ни граница Тук разбира се не бива да омаловажаваме усилията на служащите в полицията, но те правят каквото могат в рамките на оскъдните възможности. От всичко казано до тук проличава, че в началото на ХХ век България има много по-добре организирана защита, отколкото сега, когато са налице съвременни и високо ефективни средства за отбрана и за предотвратяване на възникнала външна опасност. Пределно ясно е, че в това отношение нашите властници не могат да се сравнят в никаква степен с тогавашните. Макар, че стават и лягат с техните имена. Макар, че се изживяват в ролята на Стефан Стамболов, на Константин Стоилов и на други предишни държавници, че се опитват да им подражават във всичко. Вижда се, в една такава област като отбраната на границите и територията на страната сравнението между минало и съвременност е меко казано невъзможно. Така възниква въпросът – за какво ще се събира Съветът за национална сигурност след като нямаме сили за отбрана, след като през миналата година натовските ракети си падаха на воля и достигнаха чак до покрайнините на София? Съветът ще се събере за да могат неговите членове да изпият по едно кафе, да чуят от устата на управляващите какво е казал генерал Кларк при неотдавнашното си посещение у нас. На базата на поставените от генерала задачи и препоръки съветът ще излезе със съответни решения. Те едва ли ще са в духа на действията и мерките, които са предприемали нашите държавници в началото на ХХ век. След това членовете на Съвета за национална сигурност ще се разотидат и всеки съобразно силите и възможностите си ще се постарае да изпълни поставените от високопоставения натовски военен задачи. Без да разсъждава дали те са полезни за страната ни. Защото вече десетилетия наред властващите у нас винаги са изпълнявали чужди поръки. Преди от Москва, сега от Вашингтон. С разликата, че задачите, давани от Москва, горе-долу се покриваха с интересите ни в областта на отбраната и териториалната ни цялост. За съжаление сега положението не е такова. То буди все по-основателно безпокойство сред обществото. Така опираме до проблема с отговорността. В казаното до тук личи, че тя като основно политическо качество на личността е била достатъчно силна при държавните ни мъже в началото на ХХ век. У сегашните тя е липсваща в много голяма степен. В този смисъл действията на сегашните български управници не почиват на никаква приемственост. Емисия: Понеделник, 20 Март 2000 За разлика от Балканската война