В темата за правото да имаш право се споменаха някои неща и за свободата и правото да имаш свобода. Във връзка с това сега ще изтъкна някои мои възгледи за това какво е свобода, в какво се състои тя и като каква тя трябва да бъде възприемана. Както и какво значение тя придобива. Преди да можем напълно да определим какво е свобода, трябва да решим на кого и при какви обстоятелства тя е нужна, и кога и, как индивидите се възползват от нея. Трябва да споменем, че свобода не може да има, когато няма тирания, подтисничество, жестокости и омраза, поради простата причина, че никой не се нуждае от свобода, когато не е застрашен. И обратното, свободата се явява като много важна цел, необходимост и средство за защита, когато изброените особености на действителността съществуват и застрашават обособили се групи от индивиди или дори цели народи. В противен случай, когато никой не е застрашен от нищо, и когато никой не му пречи за постигането на целите си и задоволяване на интересите си, свободата не придобива никакво значение и затова не се явява като необходимост за никого. За да разбереме какво й е ценното на свободата и какво представлява тя, трябва да приемем за нормално, че в нашата действителност има " вождове " и други индивиди, които умеят да накарат хората да им вярват и да им се подчиняват, и които желаят да постигнат унищожаването, покоряването или поробването или просто причиняването на страдания на хора от друга националност, да речем. Тези особени хора наистина притежават невероятната способност да въздействат на съзнанието на хората по начин, по койте те желаят да могат да повлияват на другите индивиди. И се възползват от такива възможности за постигането на крайните си цели, като целите не винаги са и напълно ясни на самите инициатори. Примери за такива хора в историята има много. Например Хитлер и Сталин са едни от многото. И понеже тези " опасни " индивиди съществуват и представляват сериозна " заплаха " за много други, дори за цели нации, именно затова възниква нуждата от свобода, която може да се изрази в опити за защита, спасение и противопоставяне от страна на застрашените. От това следва, че свободата не е само състоянието, при което хората трябва да се стремят да се възползват от правото им на свобода, единствено и само предприемайки действия за тяхното избавление от подтисниците. Да си свободен не означава само да не си застрашен от " врага " и той да няма право да те лишава от правото ти на свобода. За да можеш да се възползваш от свободата си, не е достатъчно само да не позволяваш да те подчиняват и правят зависим. Не можеш да си осигуриш обезопасеност и свобода без да предприемаш и прилагаш мерки за елиминирването на потенциалният ти враг, от който си застрашен. Свободата не се състои в това никой да не ти се меси, да не ти натрапва и налага задължения и правила, като те задължава да ги спазваш и изпълняваш, да не ти определя как да живееш, дали да живееш и изобщо да не те контролира физически и психически. Най-общо казано свободата не е просто да си независим и никой да не ти се меси в личният живот, никой да не се отнася с тебе като с вещ или роб. За да бъде постигната свободата и да имаш възможността да се възползваш от нея, е нужно да предотвратиш всякакви потенциални заплахи и усилия на този, който вероятно се опитва и е в състояние да ти ограничи свободата или да те лиши от нея. Наложително е източника на угроза да бъде елиминиран или поне обезвреден за да не е способен да те лиши от свободата ти, загубата на която е твърде възможна. Това означава, че се налага да си служиш не само със средства и методи, предназначени да те предпазят от намеренията на врага, и позволяващи ти да се избавиш от него в най-скоро време, но и средства и методи, даващи ти възможността ТИ, превантивно, да подчиниш врага и да го поставиш под собствен контрол. Носителя на заплаха за собствената ти сигурност и свобода трябва на своя страна ТОЙ да бъде лишен от възможността му да се възползва от собствената си свобода или поне свободата му да бъде драстично ограничена, за да се постигне превантивно запазване на собствената ти свобода. Свободата е да си в състояние не само да се защитиш от намеренията на " той ", стремяйки се да се избавиш от влиянието му, но и ти от своя страна предварително да направиш всичко възможно за да " ГО " лишиш от способността/ възможността му да се възползва от собствената си свобода на действия и възможности, които той/ врага, противника, неприятеля/ може да използва с цел да ти ограничи твоите свободи и избори за действия от защитен характер. Всичко това е само превантивно, но без него човек или народ не може да се самозащити и опази. Значи, свободата се изразява в това да можеш превантивно да ограничиш свободата на този, от когото си застрашен, или предварително да го лишиш от тази му свобода, която той използва против твоите интереси и с цел погубването ти. С други думи, свободата се състои в това да не позволиш да те контролират и подчинят, но всъщност постигайки това като от своя страна ти лишаваш " него " от свободата му и възможността му не само да ти въздейства неблагоприятно, но и самият " той " да се самозащити и да остане независим. В някои случаи свободата може дори да се разглежда и възприема като възможността ти да не позволяваш на други да имат свобода, защото има вероятност когато те придобият твърде много свобода, да я използват против тебе и с цел изземването или ограничаването на твоята собствена свобода, която заслужаваш, полага ти се, и имаш нужда от нея, дори която си длъжен да си осигуриш. Разбира се, всеки може да прилага тези превантивни методи и срещу тебе, защото няма друг избор. Но такава си е реалността, в която съществуваш. С уважение