Извинявам се, че отговарям в нова тема, но е истинско мъчение да отварям по-долната с материала на Шейтанов в началото, който е огромен, а и въобще работата на дир-а е ужасно бавна. Не знам как е при другите. За начина на взимане на решение в СС: Не мисля че изискването за единодушие допринася за някаква справедливост. Самият орган и самото ООН са замислени като бетониране на резултатите от Втората световна. Добре, тогава лошите Германия и Япония са били наказани, а победителите са се самовъзнаградили със статуса си на вечни съдници в международните дела. 50 години по-късно обаче Япония и Германия заемат съотвено 2 и 3 място в световното производство, няма и помен от някаква агресивност във външната им политика, докато някои от т.нар. победители са на дереджето на страни от третия свят, а всички колективно са се хванали гуша за гуша, като при това императива на участието им в СС въобще не е някаква абстрактна справедливост, а преследване на собствения си интерес. За мен справедливост може много по-добре да се гарантира със взимане на решение с обикновенно мнозинство и липса на постоянни членове. За член 53: Точно там е работата че няма много ясни критерий за процедурата по оторизирането на регионалната сила да действа със сила. Както вече писах, според мен резолюция 1203 може да се разглежда тъкмо като такава оторизация. За проекто-резолюцията от 26 март: Ами точно така - остана си проекто-резолюция - от кумува срама. Ако е бил нарушен Устава на ООН, защо никоя от тези страни не тръгна да съди своите колеги от СС и самото СС или поне Генералния секретар, който си позволява да подкрепя бомбардировките открито?