Четох по-долу дебата за НАТО и това дали с "хуманитарната си мисия" в Косово се е нарушило международното право!Привеждам по-долу една статия, на която попаднах още в началото на бомбардировките. *Авторът е дипломат от кариерата и преподавател по международно право* Kазуса “Косово” е подигравка с международното право. Цялата ситуация около Югославия е пример за изместване на правните аргументи с неправни автор: Владимир Шейтанов "Посегателството към суверенитета е несъмнено едно от най-големите престъпления и никое не е имало по-ужасни последици. Ако суверенитетът се олицетворява от една глава и тази глава стане жертва на посегателство, престъплението е още по-жестоко", казва Жозеф дьо Местр, дипломат от френската провинция Савоя, преди повече от 200 години. Каква е международно-правната природа на прилагането на сила срещу Югославия? Съобразени ли са действията на Югоармията в Косово с международното хуманитарно право? Напоследък, доста родни политически първолаци, с държавнически тоги очевидно не по мярка, поднасят на обществото политическите си пристрастия за решаване на балканската криза. Същевременно, забравят или не знаят, че държавното управление, в т.ч. в международната област, е преди всичко територия на юридическата мисъл и практика, а после всякаква друга. Подобна "начетеност" буди оправдани страхове. Всяка юриспруденция, без разлика на национална школа, ще насочи правния анализ в няколко направления: Прилагането на военни мерки срещу държавата за промяна на нейната вътрешна и външна политика. Правомерно ли е подобно прилагане на сила срещу държава? Не, защото противоречи на принципа на суверенитета. От 1929 г., след подписването на пакта "Бриан-Келог", международното право не позволява това. По-късно това става императивна правна норма, с вписването му в чл.2 на Устава на ООН през 1945г. Прилагането на военна сила е правомерно единствено в трите ситуации, визирани в Глава VII на Устава на ООН - при заплаха за мира, нарушение на мира и актове на агресия. Управомощен да предприеме въоръжени действия при наличие на едно от тези основания е единствено Съветът за сигурност (чл.42). Регионална организация, може да поеме от Съвета за сигурност тези му функции, (чл.53), само след негово разрешение в експлицитна форма. Липсата на съгласие на Съвета за сигурност прави подобни действия неправомерни. Неправомерното прилагане на сила нарушава чл.1 и Глава VII на Устава на ООН. Някои юристи считат, че с Косово бе създаден прецедент за заобикаляне правото на вето в Съвета за сигурност. Прилагането на въоръжена сила в нарушение на Устава на ООН, според чл.2 и чл.3 на Резолюция на Общото събрание на ООН от 1974 г., от своя страна, е основание за международни действия в изпълнение на чл.53, включително и военни действия, предприети по решение на Съвета за сигурност. Тази правна хипотеза, малко вероятна на практика, глобализира спора де юре. От регионален на Балканите го превръща в универсален - между постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Рискът от подобна глобализация е една от най-високите цени на конфликта за международната общност, включително и България. Бяха ли изчерпани всички мирни средства? Сериозните дипломатически усилия са неоспорим факт. Друг е въпросът, дали всичко в тях съответствуваше на духа и буквата на правилата за водене на дипломатически преговори. Опираме до това, правомерно ли е да бъде приложен натиск за налагане на един международен договор. Но главното е - не бяха използвани докрай дори средствата, посочени в чл.41 на Устава на ООН. Несъстоятелно от международноправна гледна точка е да се разсъждава в категориите на нещо като преклузивен срок за намиране на мирно решение на конфликти. Какво е отражението на прилагането на сила върху съвременното международно право? Създава се прецедент за нарушаване на императивни норми на Устава на ООН. Това подкопава цялата система на съвременното международно право, изградена върху чл.1 и чл.2 и в изпълнение на чл.103 на Устава. В това се състои главната опасност. Неприложимостта на сила и отказът от войната като средство за решаване на международни спорове произтича не само от отделни международни договори, а от цели пет дяла на международното право. Това са: източници на международното право, право на международната сигурност, международноправна закрила на правата на човека, международноправни средства за мирно решаване на спорове, право на международната сигурност. Би било излишно разточителство на време да се цитират в този смисъл отделни международноправни актове. Всеки международен договор в някои от посочените дялове се опира на Устава на ООН. Пряко свързан с горните дялове е и международното хуманитарно право. То третира правата на гражданското население, бежанците по време на война и др. правни институти. Крайно непрофесионални са изказвания "от движение", че тромавостта на Съвета за сигурност оправдавал поемането на неговите функции от друга организация. Компетенциите на Съвета за сигурност не са субсидирани и е правен абсурд изземването им да се оправдава с неюридически аргументи. Прилага ли се последователно международното право към кризата около Косово? В ситуацията с Югославия, имаме многоаспектно нарушение на върховенството на закона. Първо - цялата ситуация около Югославия е пример за неправомерна подмяна на правни с неправни аргументи. По повод на войната, у нас и в чужбина се цитират норми от най-различен морален, етичен, културологичен, цивилизационен или политически характер. Но това не е действащо международно право, което трябва да се спазва. Второ - неприлагането на Устава на ООН, дори при досегашната висока хуманитарна цена, е правонарушение. Dura fex zed fex - твърд закон, но закон. Трето - правната норма не се прилага еднакво задължително за всички членове на международната общност. В ситуации, аналогични на тази в Югославия, в Близкия Изток, Южна Африка, Кампучия, Кюрдистан не бе приложена сила за опазване на международния мир и сигурност. Ако бомбардировките срещу Югославия са правна санкция за етническото прочистване на албанското население в Косово, то каква трябваше да бъде санкцията за етническото прочистване на сърбите в Сръбска Крайна от страна на Хърватската армия през 1995г. Нека не забравяме, че върховенството на закона е едно от юридическите условия за присъединяване на асоциираните страни към ЕС, според критериите от Маастрихт. Застрашено ли е правото на живот на гражданите на Югославия в контекста на военните действия? Европейското право отрече смъртното наказание, дори за извършено престъпление. В края на 1998г. България също отмени смъртното наказание с промени в Наказателния кодекс. Същевременно, бомбардировките отнемат живот на невинни цивилни граждани. Загинаха вече десетки хора. Трудно може да се намери юридически аргумент за оправдание на логическата несъвместимост между охраната на правото на живот на отделната личност, дори при доказано тежко престъпление, с отнемането на същото право на невинни цивилни граждани. Могат ли бомбардировките да бъдат правно средство за спиране на хуманитарна катастрофа? Уставът на ООН не посочва подобно основание за прилагане на сила в международните отношения (чл.42). Нещо повече, смъртта на гражданско население от бомбардировките е част от хуманитарната катастрофа. Неоправдани от гледна точка на Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданските лица по време на война от 1949 г., и разрушаването на обекти от съществено значение за гражданското население като мостове, ТЕЦ, болници, ж.п.линии и др. От своя страна, насилственото етническото прочистване на албанското население Косово няма свое правно основание. Фактическата обстановка в Косово следва да се съпостави с чл.3, чл.14 и чл.41 от Четвъртата Женевска конвенция за защита на гражданските лица по време на война от 1949 г. Преместването на такива огромни маси албанско население от една държава в друга, при това с прилагане на насилие, не може да се подведе по чл.14 и чл.79 от Конвенцията. Повече от всякога, в условията на тотална дестабилизация на ситуацията на Балканите и в Европа, светът трябва да се стреми към прилагането на системата на международното право. Тя бе създадена именно за овладяване на подобни кризи и минимизиране на тяхната човешка и цивилизационна цена. Тези две деяния са криминализирани от международното право. Те бяха забранени от чл.63 от предишната Конституция на България. Като правна квалификация те представляват престъпление против мира и човечеството. Чл.63 отпадна от сегашната Конституция, очевидно малко преждевременно. Редица изказвания на обществени фигури у нас биха могли днес да бъдат анализирани от гл.т. на правния състав. Как могат да се квалифицират другояче откровени изказвания, че срещу суверенна държава следва да се използва военна сила, (па дори и като крайна мярка). Хуманитарната катастрофа можеше да бъде избегната на международноправна основа, прилагана еднакво и задължително към всички страни в конфликта.