...резултатите от дискусията за незаконността на намесата на НАТО. Т.нар. Юрист и другия наш юрист Той Не Е, побързаха да се фръцнат и да кажат че повече няма да взимат отношение, при все че ги питах за твърде конкретни от юридическа гледна точка неща. Ако са адвокати и трябва да ви защитават в съда, бих ви посъветвал да не използвате техните услуги - току виж и там се фръцнали и ви оставили да си блъскате галвата в сокаците на вашия случай. Чавдар и Любо подходиха с природната хитрост на по обикновенни хора (не професионалисти) и настояваха да се покаже решение на ООн за бомбардировките. Да, но удариха на камък, тък като резолюция на СС на ООН, одобряваща резулатта от заплахата за изплзване на сила от страна на НАТО съществува (виж 1203 от 24 октомври 1998). Оказва се, че в цялата история черно на бяло има само две неща: 1. СС на ООН ОДОБРЯВА И ПРИВЕТСТВА резултатите от споразумение, постигнато чрез заплаха за използване на сила 2. СС на ООН НИКОГА и НИКЪДЕ не си прави труда да определи НАТО като агресор, нарушаващ международните закони и Устава на ООН. И в този сюблимний момент много хора се изкряскаха "Грабайте телата" и във въздуха полетяха умни разсъждения от сорта на: "Екс, ти толкова ли си наивен, че да очакваш САЩ, Великобританиея и сие, които са членове на СС на ООН да осъдят самите себе си" (Чавдар), "Писна ми от тъпотии, изявленията на Генералния секретар нямат правна стойност" (Той Не Е) и о, какво откровение - "Кой ти е казал че има закон, който да забранява агресията - всеки може да напада другия" (Пивото) (извинявам се за буквални неточности при циатите - по смисъл са). Всъщност, репликата на Пивото май-точно отразява скрития проблем, който гложди нашите антинатовци - правните обвинения срещу НАТО нямат почва под краката си. По простата причина че май самото право не е много чисто. И как може бъде чист един правен процес при който прокурор, съдя и адвокат са едно и също лице - нещо като тежка форма на шизофрения. Това поражда непреодаолими противоречия - от една страна нашия шизофреник е длъжен да кара другите да спазват неговия устав, от друга страна, самият той нарушава въпросния устав на всяка крачака в усилията си да угоди на собствените си множествени личности. Правният процес не е много чист и от чисто академична гледна точка. Не е много ясно всъщност каква правна система имаме - нормативна или прецедентна. От една страна имаме Устав и това дава основание неговите норми да се тълкуват като правни норми, които определят законността на действията на този или онзи. От друга страна обаче в самото функциониране на ООН съществува ясно изразен елемент на прецедентното право - непрекъснато при формулиране на позициите на СС по даден въпрос се правят отпратки към други, вече взети в миналото решения на същия този съвет. Е, пита се тогава, коя правна система е легитимна в случая - позоваването на решения или позоваването на норми? И кой подход е легитимен конкретно в случая - липсата на позоваване към изискванията на парвната норма (санкция за бомбардировки), или наличието на минало решение, което подразбира законността на дадено действие на дадена група държави? Още по-интересно става, от това че ако се замисли човек, в услията си да представят правната норма като върховно изискване, някои се позовават на ПРЕЦЕДЕНТА с Ирак. Всъщност има и още един момент, който независимо от това каква е правната система и психическото здраве на съдията-прокурор-по-съвместителство-адвокат, прави обвиненията че НАТО е нарушило нещо си, твърде несъстоятелни - можеш да наречеш някой в правен смисъл престъпник, само след като съдът го е обявил за такъв. Някой да е чувал за такова нещо относно НАТО? Е, остава другата възможност да наречеш някой престъпник - да го заклеймиш по идеологически съображения. Което разбира се всеки има правото да го прави. Така че, моля ви, наричайте си НАТО каквото си искате - агресори, империалисти, кръвопийци, зелени хапещи змиорки и т.н. - но недейте да се опитвате да прикривате идеологиеските си симпатии към определени политически сили и държави с ЛОКУМИТЕ за нарушаване на международното право. Не са убедителни.