Отговорът изобщо не удовлетворява, защото страда от един основен дефект - избягва разглеждането на събитията с категориите на правосъдието.А тази гледна точка - за акцията на НАТО като акт на правосъдие беше в основата на оправданието й. Правосъдието се крепи върху принципа за равната мяра, т.е. за едни и същи (респ. от един и същ порядък) действителни факти се прилага един и същ нормативен (оценъчен) критерий, съответно се предписват (и впоследствие настъпват) едни и същи последици. Достатъчен е един само случай на отклонение от този принцип, за да се констатира, че силата, претендираща да е източник на правосъдие се е отклонила от зададената предварително норма и прилага друга норма, на която съответства такъв подход към фактите. В нашия конкретен случай, като разглеждаме селективното поведение спрямо случаите на нарушаване на провъзгласените човешки права, няма как да не признаем, че не се прилага нормата за абсолютна и повсеместна защита на тези права. В действителност се прилага друга норма - за защита на само някои права и в ограничен брой случаи, критерий за които се явява отношението на властите в съответната държава спрямо САЩ. Веднага става ясно, че не се касае за универсален критерий и че претендираното правосъдие всъщност има други задачи, а не декларираните.