От вчера не ми излизат от главата няколко цифри. Невероятни, но правдоподобни! 71-72% от разходите на българските домакинства отиват за храна и облекло. Разходите на отделния човек са пораснали повече от два пъти отколкото е нараснал дохода му. Този сондаж на националната статистика, както е публикуван във вчерашните вестници изглежда сериозен, направен е по събрани данни от 3000 домакинства. Нещата не са лесни. Не ми се ще да започнете язвителна атака срещу правителството, защото за всички е ясно, че то е поставено между чук и наковалня с Валутнобордовата рамка и препоръките отвън и реалностите на мизерните доходи и свързаните с това проблеми и напрежение. То наистина работи. Едва ли друга политическа сила би могла да постигне повече за същото време, по простата причина, че друга политика от три години насам е невъзможна и че ако решеше да води друга - в подобна международна обстановка - щеше да бъде лишено от подкрепата на Европа и САЩ и щяхме да бъдем свидетели на още по-големи лишения и мизерия. Но цифрите са тежки и изискват по-дълбоко обмисляне на приоритетите, изводи от неправилните решения взети от предишни и настоящи управляващи и по-голяма прозорливост за дългосрочна стратегия. Такова разпределение на разходите е неприемливо и то личи от сравнението със средните европейски данни за 1998, /закръглени и приблизителни, но даващи ориентираща представа/. - за храна..............18% - за облекло...........5% - за жилище,отопление,електр ...........24% - за транспорт ........17% - за здраве..............4% - други...................останалите... Цифрите 71-72% показват, че България не произвежда това, което наистина може - земеделска продукция. И ако ,не дай си Боже, някакъв световен спад ни порази и другите страни се свият в черупката си, както това се предвижда при кризисни обстоятелства, ние няма да бъдем способни да задоволим елементарни нужди от храни и стоки. България подражава и мечтае за високотехнологични паркове, но този сектор, колкото и обещаващ да изглежда не може да играе ролята на индустрия, не може да създаде достатъчно работни места, не може да нахрани и облече милиони българи. Единствено ще може да понахрани световната икономика гладна за един милион и половина компютерни специалисти.